Събуждам се, защото цяла от дявола е обладана душицата миииии. Или поне така пее телефонът ми. Поглеждам кой е и внимателно натискам „Тихо”, за да продължа със съня си. 2 минути по-късно, отново чувам сладкия гласец на бат Венци приканващ ме към кражба. Вдигам, защото се не трае. Поканен съм на Холотропно дишане още от съблекалните на днешния ден. Всичко е платено, аз само трябва да се явя, което улеснява избора ми още повече, след като преди това е улеснен от положението ми на съненост, в което разсъждавам със способностите на нискоинтелигентен аутист. Приемам.

„Носи одеяло!” отбелязва хладно гласът в слушалката и затваря.