Събуждам се, защото цяла от дявола е обладана душицата миииии. Или поне така пее телефонът ми. Поглеждам кой е и внимателно натискам „Тихо”, за да продължа със съня си. 2 минути по-късно, отново чувам сладкия гласец на бат Венци приканващ ме към кражба. Вдигам, защото се не трае. Поканен съм на Холотропно дишане още от съблекалните на днешния ден. Всичко е платено, аз само трябва да се явя, което улеснява избора ми още повече, след като преди това е улеснен от положението ми на съненост, в което разсъждавам със способностите на нискоинтелигентен аутист. Приемам.
„Носи одеяло!” отбелязва хладно гласът в слушалката и затваря.
Само преди няколко часа в Берлин пия доста по-дълго, разредено и като цяло гадно кафе. И беше 8 пъти по-скъпо. Да, осем. Сега си го поръчвам от една метална будка във формата на легнала кутийка Кока-Кола, стара почти колкото самия бранд. В Русе съм. Кафето е по-малко и е горчиво. Харесва ми. Метафората е пълна.
Как какво е това? Завърших Европеистика. КАК КАКВО Е ТОВА?!
След като завърших, работих една година в Министерство на културата, след това 3 години в частна компания за проекти, а сега съм преводач и от време на време работим по регламенти за институциите в ЕС. Ах, какъв невероятен съюз е този, европейският. Не спира да ме изпълва с възхищение всеки ден.
Като един именит Social Media Witchdoctor (да - мое определение и да - такъв съм) аз естествено имам Twitter и си туитвам бая честичко. Абе така и така пиша за това - я ни следи, че сме я закършили нещо - http://twitter.com/Kakala6ka . Та точно в тая соц. мрежа (А?) попаднах на акаунта на нашият скъп геерал Б. Борисов. Съобщенията му ми бяха неимоверно интересни. Но да споменем нЕкои...
По случай включването на отбора на народа АФК "Антидепресанти" в списъка с отбори за "Каменица Фен Къп", г-н Калоян Георгиев, по-познат в хайлайф средите като Mr. Main, беше назначен за официално пресаташе на отбора (не, че има неофициално пресаташе, ама да ме залъжат, че е яка работа). Във връзка с това започна издаването на вестник "7 дни Антидепресанти", който трябваше да излиза след всеки успешен мач на отбора за купата. Ето защо Ви преставяме единствения брой от него...
През
лето 2006-то бях в Щатите на студентска бригада, и притиснат от
бруталната действителност родих няколко цветущи мейла, които изпратих
до мои приятели тук в БГ. Всичко, което ще прочетете е основано на
реални факти, има и снимков материал. Специално форматирах и
кирилизирах текста за по-лесно четене. И така, представям ви социо-културният пътепис:
През
лето 2006-то бях в Щатите на студентска бригада, и притиснат от
бруталната действителност родих няколко цветущи мейла, които изпратих
до мои приятели тук в БГ. Всичко, което ще прочетете е основано на
реални факти, има и снимков материал. Специално форматирах и
кирилизирах текста за по-лесно четене. И така, представям ви социо-културният пътепис:
Част от мейлите ми към един състудент, който замина на бригада в САЩ, след 1вата ни година като студенти. Интересуваше се как вървят изпитите на групата. Понеже аз никога в живота си не съм отговарял просто, реших да опиша чувствата си спрямо изпитите, на които се явявахме 2ри сместър, 2ри курс в Стопанска академия.