Monday, 18.11.2024, 11:42 AM
Welcome Guest | RSS

The Kakalashka!

Г-н Main и Перфектната страна

Рядко ме викаха да разследвам в този квартал. Всъщност, като се замисля, никога не ме бяха викали да разследвам в този квартал. Малко по малко разбирах защо... Вървях по жълта павирана пътека. Изглеждаше чисто нова. Около мен всичко беше свежо и зелено - дърветата, храстите. Небето беше розово, а слънцето голямо с огромна усмивка. Тук винаги беше ден. Бели зайчета се гонеха по пътя и безстрашно минаваха между краката ми. Във въздуха се носеше миризма на ванилия, розови котенца играеха с розово кълбо на полянката в дясно. В красивото оазисче в ляво се показа красива бледосиня русалка, която ми помаха за поздрав, след което скочи и потъна в искрящо чистата вода, като за секунди пръските от опашката и оформиха перфектно сърце във въздуха. Малки кученца в неонови цветове бутаха огромна розова топка обрисувана със слънца излезли изпод детскате ръка на първолак. Отсрещната планина беше изцяло от сладолед, а близката река от шоколад. Беше перфектно. Исках да повърна. Запалих цигара и повлачих умореното си тяло към струпалите се животни. Личеше си, че не съм от тук - бях облечен изцяло в черно. Освен това бях човек. От тъплата се показа зелено куче, облечено в полицейска униформа, с два водни пистолета в крещящи цветове на хълбоците. Видя ме и се запъти към мен. - Добър ден, г-н Main! - изрече кучето. Да. Кучето. - Добър ден. - поздравих. - Изискали сте помощ. - Да... да... Тук такива неща се случват доста рядко... всъщност... - Никога. Предположих. - Точно. - изглеждаше ми притеснен. Опашката му не помахваше весело. - Не знаем как да реагираме при такива обстоятелства. По тази причина извикахме вас. - Да минем по същество. - избързах аз. - Преди известно време, Бозо... - кучето посочи жълто шимпанзе с червен нос, яхнало велосипед, което жонглираше с пластмасови сърчица. - ...се е разхождал из полянката. Жонглирал си е, забавлявал се е от сърце, докато не се натъкнал на това. Кучето извади голяма оранжева свирка и я наду. Скупчените разноцветни зайчета, кученца, котенца, таралежчета се разбягаха и под тях се разкри случая. На земята лежеше светлозелена пинята с разбита глава. В радиус от един метър около нея земята беше осеяна с бонбони. ^{И друг път бях виждал подобно убийство...} Приклекнах до трупа. Половината глава липсваше. По тялото имаше доста разкъсвания на папие-машето. Предполагам от тъп предмет. Тук остри нямаше. - В колко часа е намерено тялото? - попитах. - Не знам. Тук нямаме часовници. Не следим времето, не бързаме за никъде. - Ок. Спрямо нощта тогава. Бозо може да е излязъл по изгрев слънце. - Тук няма нощ. Винаги е ден. Винаги е слънчево. - рече кучето и се усмихна. - Супер. - отвърнах и пуснах фаса си. Кучето хвана остатъка от цигарата още във въздуха и грижливо я прибра в джоба си. Дори не си направих устата да попитам. Вместо това се наведох и взех два от бонбоните по земята. Кучето ме гледаше с огромно очудване, докато развивах единия и се обърна с погнуса, докато го изяждах. Не ми пукаше. - Някой имаше ли зъб на Пинятата? - Тук никой няма... - Да, да, да - никой няма зъб на никой, всички сте банда весели хомосексуалисти, които ядат дъга и пърдят разноцветни пеперуди! - изсумтях аз. Над мен прелетяха 2 розови еднорога, които започнаха да ядат дъга и да пърдят разноцветни пеперуди. ^{Нещо такова, само че не толкова нацистко и не на ГОЛ МЪЖКИ ЗАДНИК!} - С какво се занимаваше жертвата? - Ами, освен, че по цял ден се разхождаше - имаше отговорната задача да държи жителите на гората весели и щастливи. - Сладуран. - отговорих замислено аз, загледан в обелката от бонбона стоял до скоро в тялото на Пинятата. - Всички го обичаха. - продължи кучето. - Занимаваше се с това от скоро, но го правеше страхотно. - Искаш да кажеш, че преди него друг е държал населението щастливо? - попитах аз, докато внимавах да не настъпя едното от редица кървавочервени цветя, които пиеха чай и се смееха с тъничък гласец на земята под мен. - О, да. Мечетата. - кучето изчисти униформата се от златния прашец, който рояк пчели посипаха върху него, летейки в строй с формата на сърце, и посочи към отсрещната странна сграда, която не бях забелязал до сега. Сграда беше прекалено амбициозно за това струпване от разноцветни люлки и пързалки. Интересното беше, че под тях нямаше земя, а някаква пухеста консистенция. Може би, облак. Или захарен памук. - Така и така сме тук... - рекох и изгледах мръсно разцъфналото дърво до мен, което пееше джаз и хвърляше плодове на животинките около нас. - ...да ги поразпитаме. - Ами те са адски дружелюбни. Когато Пинятата зае тяхната позиция, те се скъсаха да му помагат. Научиха го на всичко, даваха му уроци. И по принцип са страхотно дружелюбни. Но щом казваш - да ги видим. - отвърна кучето. На вратата, около която нямаше стена, ме посрещна розово мече, високо горе-долу колкото нормален шестокласник. На стомаха му имаше нарисувано огромно червено сърце. - Добър ден! - поздрави ме мечето и се нахили в огромна усмивка. - Как мога да ви помогна? Искате ли да се полюлеем малко? След няколко секунди разбрах, че всъщност говори сериозно за люлеенето, защото кучето се развълнува и веднага покатери една люлка. Реших да го оставя там. Да не ми пречи. - Бих искал да ви задам няколко въпроса. Ако е удобно. - Няма никакви проблеми г-н..? - Main. - Елате да се разходим. По пътя ще отговоря на въпросите ви. - мечето се обърна и тръгна навътре по облака. Тръгнах с него. Около мен минаваха други мечета, всяко в различне цвят, всяко с различна лигава рисунка на стомаха, всяко усмихнато като идиот. - Предполагам сте разбрал, какво се е случило днес. - започнах аз. - Да. Чух. Каква тъжна новина само. Потресени сме. - Не изглеждате като да сте се скъсали от мъка. - отбелязах, наблюдавайки две мечета, които се пръскаха с вода и се заливаха от смях, докато накрая не паднаха на земята гъделичкайки се. В този ред на мисли, не се сещах какви поражения могат да нанесат оръжията на кучето-шериф. - Населението очаква от нас да го държим щастливо, г-н Main. Ако ние започнем да тъжим, то всички ще започнат да тъжат, а това означава край на страната ни, такава каквато я познаваме. Мечето отговаряше спокойно и вървеше бавно, хванал ръце зад гърба си. - И все пак... Разбрах, че сте били доста близки с Пинятата. Особенно, когато за ви изгонили от позицията ви и са назначили него. Мечето ме погледна. Усмивката му я нямаше. - Вижте, г-н Main, знам какво целите. Тук никой не би завидял на някой, да не говорим да направи такова ужасно нещо като това с Пинятата. Той беше страхотно същество и ние бяхме горди, че точно той ще ни наследи на работното ни място. - говореше сериозно, без да маха поглед от очите ми. - Помагахме му с каквото можем. Радвахме се на успехите му. Искахме да го обучим да стане добър в работата си, колкото нас. Други две мечета се пързаляха по гърба на голяма костенурка, целейки се с маргаритки. ^{Hey, little buddy! Каква е твоята магическа сила? Ааааа, геноцид...} - Е, Пинятата всъщност е станал доста по-добър от вас. Все пак сам се е справял успешно със задача, за която преди сте били нужни всички вие. - поогледах се аз. Мечето за секунди се намръщи, след което пак остана спокойно. - Мисля, че разговорът ни свърши, г-н Main. Позволете да ви изпратя до изхода. - дребния се завъртя и с жест на ръката ми показа накъде да вървя. - Съжалявам ако не съм ви помогнал, но гледаме да стоим настрана от подобни ситуации. надявам се да хванете извършителя. Реших да не упорствам. Близо до входа се заоглеждах за кучето. Не го виждах никъде. От някъде изникна светлосиньо мече, което отвори вратата, около която нямаше стени. Трето свтлозелено мече ме забеляза, че се оглеждам. - Партньора си ли търсите? - попита ме то. - Да. Оставих го тук. Да се люлее. - Замина си преди секунди. - отговори светлосиньото мече. - Бързаше за някъде. - допълни светлозеленото. - Дръжте ме в течение за разследването, г-н Main. Желая ви успех. - отговори ми на изпроводяк розовото мече и се здрависахме. - Довиждане! - усмихна се светлосиньото и задържа вратата за да изляза. Потупах го по главата. Беше мокра. Лапнах цигара и се обърнах за да огледам пак леговището на мечетата. Светлозеленото мече се завъртя и тръгна навътре по облака. От джоба му падна цветна хартийка. Изглеждаше ми позната. "...не бързаме за никъде..." отекнаха думите на Кучето в съзнанието ми. Нещо не ми се връзваше. Бръкнах в джоба си за запалка. Пръстите ми докоснаха друг предмет. Извадих втория бонбон от тялото на Пинятата. Хартийката беше същата като тази, която изпадна от джоба на светлозеленото мече. Това ми беше достатъчно. Запътих се обратно към малките мечоци. Почуках културно на вратата. Отвори ми светлосиния. Досетих се откъде може да му е мокра главата. Това означаваше, че Кучето вече не е сред живите. - Забравихте ли нещо? - попита ме светлосиния. - Да. Исках да попитам още нещо. Не искам да претупвам разследването. Все пак пинятата е всеобщ любимец. Населението го обича доста. Всъщност, обича го доста повече от вас. Просто трябваше да ги изчакам да стъпят на криво. Мечето ме гледаше в очите без да отговори. Усмивката не се изтриваше от лицето му. - Няма как. Не искам да натъжавам народа. Изгубиха героя си. Националният си герой. Усмивката му започна да изчезва. - Предполагам винаги сте искали един ден да станете като него, а? Светлосиния избухна: - Ей, никой не може да постигне за няколко седмици това, което ние постигнахме за години. - Явно Пинятата може. Мечето затръшна вратата със замах, като без малко не счупи десния ми крак. Усмивката му се върна на лицето. - Съжалявам много, г-н Main. Не исках да ви плаша. Розовото мече със сърцето дотърча. - Какво става? Г-н Main, мисля, че се разбрахме, че разговорът ни приключи. Нямаме какво повече да ви кажем. - Този дребосък тук, започна да си изпуска нервите. Явно не сте толкова грижовни пичове, а? - реших да действам вабанк. - Знам какво се опитвате да направите, г-н Main. Ако сме заподозрени - знаете каква е процедурата. Но все пак, трябва да имате доказателства. Нали? - розовият ме гледаше сериозно в очите. - Аз просто исках да попитам вашия колега... - посочих светлозеленото мече. - ...как така Кучето е бързало, след като тук никой не бърза за никъде. Нали нямате часовници? Пък и за какво да бърза, това е единствения такъв случай от както разни розови неща са започнали да повръщат други розови неща тук. Важно е. Розовият погледна укорително светлозеления и отговори: - Това е просто израз. Естествено, че не бързаме за никъде. Когато намерите колегата си, ще видите, че всичко е било просто в главата ви. - Плюс това, видях това да пада от този светлозелен сладуран тук... - наведох се и вдигнах обелката от бонбон, която видях да пада от мечето. - ...и адски много ми заприлича на това тук. Извадих бонбона от Пинятата. Мечетата се умълчаха. Светлозеленото преглътна тежко. Червеното съце на стомаха на розовото мече започваше да сияе все повече. Лицето му потъмня от злоба. - ЛЮБ...!!! - изкрещя то. Бях по-бърз. Първият куршум премина през гърлото му. Мечето се хвана с ръце за шията си и падна на колене, мъчейки се да си поеме въздух, издавайки гъргорещи звуци. Кръвта започна да блика от устата му. Светлосиния изстреля няколко залпа странна светлина от фигурката на стомана си, които минаха покрай мен. Повалих го с 2 изстрела, единият от които разтвори черепа му. Светлозеленото се засили към мен. Първият изстрел го забави, вторият откъсна ухото му, а третият го просна по гръб в локва кръв. ^{Можете да ме отбележите, като писателят открил First-Person жанра...} Запалих цигара и понечих да се обадя за подкрепление. Наобградиха ме останалите разноцветни копеленца. Вдигнах оръжието си. Те вдигнаха ръце и застанаха на колене. Въздъхнах успокоен. След едно обаждане запристигаха властите, за да ги поемат. Изгасих цигарата си в челото на близкото жълто мече, което се преви на две от болка, и тръгнах обратно по жълтата павирана пътека. Зад мен розовото небе се покри с черни облаци. Слънцето започна да залязва. Не ми пука. Да предположим, че това ти хареса, значи и това ще ти хареса - Изрязаните части от "Войната на Таралежите", а и това също - Ако Филип Марлоу продаваше царевица на плажа...
Category: Имало едно време... \| Added by: momoneymain (14.12.2009) \| Author: MoMoneyMain
Views: 2643 \| Comments: 1 \| Rating: 5.0/4 \|