Monday, 23.10.2017, 6:51 PM
Welcome Guest | RSS

The Kakalashka!

Main | Registration | Login

Main » Articles » Имало едно време...

Изрязаните части от "Войната на Таралежите"
В романът на братя Мормареви става въпрос за група шестокласници, които решават да си направят собствено баскетболно игрище в двора на блока си, и перипетиите, през които минават по пътя към осъществяването на тази си идея. Всичко започва, когато в началното училище се организира курс за баскетболисти. Амбициозен треньор  избира момченца с фанатичен блясък в очите, готови да изпълняват и най-абсурдните му команди. Един ден двама от тях закъсняват и той ги изключва от отбора. Така започва „войната на таралежите“ с равнодушието на възрастните. С изобретателност, хитрост и помощта на единия от родителите, те успяват да си направят баскетболно игрище. Войната е спечелена и победителите организират свой баскетболен турнир.
В оригиналната версия на романа, обаче, наред с главните герои Маляка, Камен, Пантата и другите, съществува още един главен герой - Калоян Георгиев - доста противоречив персонаж с остър език и странни навици. Малко се знае относно премахването му в крайната версия на творбата, но може да има общо с това, че Калоян е в един клас с останалите герои (Шести "Г") въпреки, че е на 23 години. Да надникнем в някои от тези изрязани части.


ПЪРВА ЧАСТ
ДВОРЪТ
1.


Отварянето на вратата прекъсна занятията. Влезе директорът с някакъв висок, непознат мъж. Учениците се изправиха шумно. Калоян продължи да спи на чина.
Директорът представи госта, Христо Пангаров, бивш състезател от националния отбор по баскетбол, участвувал в сто и две международни срещи, понастоящем треньор на децата и юношите в „Академик“. След това му даде думата:
- Деца - започна Христо Пангаров, - дошъл съм да запиша желаещите да тренират баскетбол. Не гледайте, че сега всички се увличат по футбола. Средният ръст непрекъснато се увеличава, следователно все повече хора ще гледат нагоре към коша, вместо да търсят топката в краката си. Баскетболът развива сръчност и бързина, помага за бързото израстване на височина…
Калоян се поразбуди, разтърка очи и бръкна в джоба си.
- Калояне прибери цигарите! - изсъска учителката по математика и класна на шести „Г“ клас Ана Добрева.
- Ае ше те таковам и тебе... - измърмори тихо Калоян и изгаси цигарата в якето на седящия пред него ученик.
Калоян забеляза Маляка, който беше станал и вдигнал ръка, явно искаше да се запише в отбора по баскетбол.
- …Аз бях най-ниският в класа - продължи Пангаров. - За една година пораснах с дванайсет сантиметра.
- За секунди пораствам с дванайсет сантиметра, като видя майка ти. - отново измърмори Калоян.
- Кой го каза! - изкрещя Добрева.
Калоян посочи Камен. Добрева се набра между чиновете и удари плесница на нищонеподозиращия Камен.
Калоян знаеше, че ще го изберат за отбора и не си даваше зор. Не че искаше да бяга, но мацките се радваха на баскетболисти.
- И последно - Лъчезар Пантев! - каза треньорът.
Лъчезар Пантев, дънгалак с наболи мустаци, седеше на последния чин с наведена глава, пълна с тъжни мисли. Калоян остана потресен.
- Чакай малко, чакай! Мене няма ли да ме избереш? Кво вземаш тоя смотьо! - каза той.
- Това момче - посочи Пангаров към Пантата, - има отлични данни - бързина, отскок, рефлекс…
- Ае луд ли си? Аз съм на 23! Мога да забивам над дребното лайно днеска цял ден. Ако можех да забивам де... Цигарите ще намаля! Имам волята да ги докарам поне до една кутия на ден! Честно. И съм татуиран освен това. Кажи ми един добър баскетболист без татуировки! Какво ще го вземаш тоя Панта ли е, Манта ли е, къв е...
- Той е талант! - натъртено повтори треньорът. - Да, да! Панта, стани!
Пантата тръгна да става.
- Я си седи долу, че ще ти избия два зъба ей ся! - обърна се към него Калоян. - Кво се натягаш. Майка ти чисти улиците по цял ден, изнемогва. Вместо да ходиш да играеш, може да започнеш някъде общак и да и помагаш със сметките. Би ме било срам ако имам такъв син, честно. Съжалявам, че трябваше да ти ги кажа тея неща Панта, ама ме предизвикваш, братле. Добре де, айде, извинявай, не ги мислех тея неща, стига рева...
Пантев беше покрил с шепи лицето си и плачеше безутешно.
Калоян се приближи към Пангаров и му каза тихо на ухо.
- Виж го - реве. И ти искаш да го правиш спортист. Това е възможно, ако си треньор на женския отбор. Там да - за там става. Айде да не се разправяме повече. Извади тефтерчето и ме впиши вътре. К-А-Л-О-Я...
- Лъчезар Пантев ще стане национал, мога да твърдя това. - рече Пангаров. - Той ще донесе олимпийско и световно злато на България. От Пантев аз ще направя баскетболист номер едно.
Бързата реакция на 7-8 ученика, които подхванаха Калоян за ръцете, спаси Пангаров от бой. Учителят се паникьоса и заотстъпва към вратата.
- Елате, бай Пангаров! - крещеше Калоян и се мъчеше да се измъкне от хватката на учениците. - Ела да видиш аз на какъв спорт ще те запиша, аха...
След тези думи той се изплю върху горнището на учителя Пангаров. След като директорът и треньорът Пангаров напуснаха стаята, Добрева изтри дъската и написа следващото подзаглавие: „Сравняване на дроби с неравни членове“.

Photobucket

7.
В този момент удари вторият звънец и Добрева прибра недоядения сандвич в чантата си, грабна дневника и излезе.
Имаше час в шести „г“. Вдигна Камен. Щеше да го изпита върху последния урок, за да премине на следващия. Така правеше обикновено — използуваше добрите ученици за прегoвор.
Но най-неочаквано Камен не знаеше почти нищо.
Добрева вписа тройката в бележника на Камен и му го подаде:
- Това от тебе не очаквах!
Децата се стаиха на чиновете си. Ще продължи ли изпитването? И кой ще е следващият?
- Калоян. - каза Добрева.
Калоян се надигна бавно. Без да дочака забележка изгаси цигарата си в новата шапка на Камен.
На Добрева всичко й стана ясно.
- Кои числа наричаме противоположни - попита тя.
Калоян разбра, че няма смисъл да се мъчи да се сеща за урока и предприе друга тактика. Бавно се приближи към бюрото на учителката, облегна се на него, погледна я през вежди и се усмихна дяволито.
- Така и така говорим за числа... - каза бавно той. - ...може вие да ми кажете кои са вашите числа. Имам в предвид телефонните ви числа. Може да ви звънна. Тея дни може да излезем, да пийнем. Знам едно страхотно местенце - закътано, романтично. Ще се разходим. После може да отидем у вас...
Калоян започна да рисува въображаеми кръгове със средния пръст на дясната си ръка върху дневника пред Добрева.
- ...сама ли живеете? Няма значение. Вашите няма да ни усетят какво правим. - намигна той съзаклятнически на учителката. - Ще вземем сметана от Корекома. Имам марки. Западногермански. Имам и много голям език. А като стана въпрос за големи органи...
- Калояне - двойка! - отговори Добрева без да се възмути и за секунда.
- Ок, двойка. Ако имате някоя приятелка хубава като вас - може и тройка. Аз съм модерен тип...
- Пиша ти двойка за днес, Калояне! Кой номер си? - попита го тя и отвори дневника.
- Шейсет и девет. - отговори Калоян и демонстративно облиза горната си устна.
- Няма да ти пиша оценка, само си седни. Моля те. - сломи се Добрева.
Калоян се завъртя и зае мястото си на чина.

Photobucket

ТРЕТА ЧАСТ
ГАРАЖЪТ
5.


След малко Маляка пиеше боза и ядеше баничка в отсрещната сладкарница. Бе решил, че чаша боза и една баничка могат да запълнят много по-добре празния му стомах, отколкото някакво кебапче. Калоян пушеше цигари и пиеше бири седнал до него. Както си стояха, едно момче сложи на масата им чаша боза и паста и се намести на стола срещу тях. Имаше клепнали уши. Носеше очила с дебели рогови рамки, твърде големи за лицето му, което изглеждаше спокойно и умно.
- Здравейте! - каза непознатото момче.
- Здрасти! - отвърна Маляка и се опита да си спомни дали не го е виждал някъде.
Калоян не му отговори и отпи от бирата си.
Непознатото момче лапна голяма хапка от пастата, почти една четвъртина и като преглътна попита:
- И вие ли сте дете на разведени родители?
- Не съм! - отговори Маляка.
- Какви глупости питаш, бе момче? - зачуди се Калоян и запали цигара.
- Защо тогава обядвате сам? - продължи непознатото момче.
- Не обядвам, днес въобще няма да обядвам, имам друга работа. - отговори Маляка.
На Маляка му се искаше момчето да попита каква работа има, че да се похвали. На Калоян му се искаше момчето да се изпарява по-бързо, защото го рдразнеше. Но момчето продължи да яде. Очевидно никак не го интересуваха работите на Маляка.
- Как се казвате? — попита то.
Калоян хвана бирената бутилка за гърлото и я счупи в ръба намасата. Насочи острите остатъци от бутилката към гърлото на новото момче.
- Нещо много въпроси задаваш, келеш! Някой ли те прати?
Маляка му направи знак да се успокои и попита момчето.
- Ами ти защо ми говориш на вие?
- От уважение. Аз винаги говоря така с непознати, такова ми е възпитанието. - отговори непознатият.
- За първи път ми говорят на вие - призна Маляка. - Възрастните и те говорят с децата на ти.
- Вие още малко и ще се нацелувате май, а? Да ви оставя насаме. а? Педали... - попита Калоян и хвърли фаса си по близкия гълъб.
- Такова им е възпитанието, нали ви казвам. - отново не му обърна внимание новият.
Маляка много хареса тази учтива форма на разговор.
- Какво ме питахте? - обърна се той на вие към новия си познат.
- Как се казвате?
- Димитър, но прякорът ми е Маляка, така ми викат.
Момчето се опита с поглед да му премери ръста.
- Не за друго, а защото презимето ми е Маляков. А вие как се казвате?
- Добролюб!
- Много е дълго - прецени Маляка.
- И е мега тъпо... - отбеляза Калоян.
- Мама ми вика Добри, а татко Любо - отвърна момчето и като видя, че Маляка недоумява, поясни: - Нали ви казах, разведени са.
- Аз ще ти викам Лили. - каза му Калоян и почука с пръст по едното стъкло на очилата на Добролюб. - Лили. върви ми вземи още една бира, че съм жаден. Плати я. С твоите пари.
Добролюб се опита да протестира и изяде оглушителна плесница. Той разтърка удареното място и кротко се запъти към бара.

Photobucket

11.
След като майката на Юлия посрещна Пантата не твърде любезно, той повече не стъпи у тях. Юлия разбра каква е причината, но не се отказа от първия си ученик. Предложи му тя да ходи при него. Пантата се поколеба, но се съгласи.
Юлия ходи един път. Сега Пантата я чакаше за втори път и беше решил, че ще е за последен. Нямаше никакво съмнение, че Камен ревнува. Не беше прав, но прав или неправ, защо да го дразни? А и присъствието на Юлия го смущаваше. Вместо да внимава, чудеше се как да й се изфука. Защо го правеше, сам не можеше да разбере. Калоян също беше там
Юлия пристигна навреме, поздрави го, седна до масата, разтвори учебника и каза:
- Да започваме.
Прочете задачата и попита:
- Кое е неизвестното?
- Разстоянието между двата града - отвърна Пантата.
- Точно така! Следователно?
Пантата зачеса главата си с молива. Мислеше.
- Защо ми е всичко това? - каза той. - Аз ще стана спортист и ще обиколя света и без да знам разстоянието между тези два града.
- Ще станеш ти... И ти си един кавал. - измърмори тихо Калоян, дръпна от цигарата си и тръсна пепелта в чашата с чай на Пантата.
А Пантата пак започваше да се хвали, чувствуваше го, но същевременно вярваше, че така ще бъде.
- Цапето е бил даже в Палма де Майорка.
- Кое Цапе? - попита Юлия.
- Любовника му. - вмъкна Калоян
- Треньорът на „Локомотив“! Казва, че имам златна китка. Всичко е от китката, какъв ъгъл ще придаде на топката, с каква сила и оттам, точността на попадението. - отговори Пантев.
- Аз ти казах. - Калоян се обърна към Юлия. - Любовници. Всичко било в китката. В меката китка.
- Къде е това Палма де Майорка? - попита Юлия.
- Абе и ти си една глуповата. - ядоса се Калоян и кротко продължи да пуши.
- Не знам точно, но ми звучи много далеч. Казах ли ти, че се отказах от пушенето? - попита Пантата.
- Не! - отговори Юлия.
- Отказах се. Завинаги! Няма да си развалям формата и бъдещето заради едни цигари. Цапето казва: „Дори и локомотивите не пушат вече, защото вървят с ток!“. Цапето е страшно умен!
- Цапето може да го згази локомотива. Праскам по една кутия на ден и пак мога да те спукам от бой. Цапето. Що за тъп прякор? - Калоян вече не можеше да стои при тези двамата.
- Класната на мене ще се сърди — каза Юлия.
- Защо? - попита Пантев.
- Защото се наех да ти помагам, а ти все за топки ми разправяш.
- Браво Панта, най-сетне да си поговориш с момиче за тея неща. - каза Калоян и изгаси цигарата си в семейната снимка на сем. Пантеви.

Сега може да прочетеш и изрязаната част от "Под Игото" - тук. а може и да прочетеш съвременната версия на приказката за Червената шапчица - тук.

Photobucket
Category: Имало едно време... | Added by: momoneymain (05.11.2009) | Author: MoMoneyMain
Views: 2574 | Rating: 5.0/4 |
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]

Login form

Search

Site friends



    

Приятели:
IGB Advertising Ltd.

Statistics


Всички на линия: 1
Кибици: 1
Наши: 0