| Main » Articles » Имало едно време... |
По следите на изчезналата Какалашка
| Слънцето вероятно беше изгряло преди час и половина. Никой не можеше да каже, поради норманата за Албиона облачност. "Предполагам купеста облачност, с превалявания на места. Минимални температури от 3 до 5 градуса на места." помисли си г-н Main с прецизността на Деси Muthafuckin Банова. "Передаем сведения из города Лондона об уравень реки Темз в сантиметра. Лондон - сан шанжман." Беше се събудил преди малко и налапал лулата си, лъскаше персоналния си бастун. След 3 минути си обу гащите и реши да лъсне истинския бастун. Беше си пуснал модерната по това време лондонска рап група "Sherlok Homez and What,Son!" и припяваше на фалцет. Вратата се отвори с трясък и вътре влезе личният му помощник г-н Chestnut. - Фор дъ лов ъф Год, г-н Chestnut. Защо е нужна цялата тази олелия? - поинтересува се г-н Main. - Ари уа! Наспа ли са? Уа? Помощникът на г-н Main не беше чист Лондончанин. Вероятно не беше чист британец въобще. Не беше чист... и по принцип.  - Йес, индийд. Кажи сега, олд блоук, какво е толкова важно, че да прекъсне сутрешното ми лъскане? - Епа, имаме нов случай. - израдва се Chestnut, извади юсче ракия от пояса си, удари голяма глътка и обърса устата си с опакото на ръкава. "Това е толкова сър Артър Конан Дойл срещу Алеко Константинов" помисли си за секунда г-н Main. - Ще бъдеш ли така добър да ме въведеш малко по-подробно? - Мигар не разбра? Свещенната какалашка липсва от неколцина месеца. Никой я не знае дека е. Епа ората кажуват да я потрсим, белким я врънем. - отговори Chestnut, отпи от юсчето и ръбна люта чушчица. - Интръстинг. Мисля, че е време да намерим тази свещенна какалашка, г-н Chestnut. - каза г-н Main и стана въодушевен от креслото си. Причерня му, защото стана прекалено бързо. От известно време липсваха случаи за разрешаване. - Да тръгваме! - Ей ся. - рече Chestnut, извади буркан свинска мас, бръкна вътре с шепа и намаза косата си. Така тя придоби невероятен блясък и отвратителна миризма едновременно. - Айдя. - Блъди хел, Chestnut. - измърмори г-н Main. ... Слязоха от каляската пред свещенният храм на какалашката, където хиляди поклонници скърбяха по изгубената реликва. Това беше най-тъжното нещо, което г-н Main беше виждал някога.  А колко весело беше всичко преди... Хора облечени в черни плащеници бяха насядали пред храма и плачеха с всичка сила. Други проклинаха съдбата. Трети извършваха ритуални самоубийства. "Анархия" помисли си Main и погледна златния си часовник, който наскоро беше взел "на заем" от един бял заек. "Лайно" помисли си Chestnut и избърса цървула си в близката тревица. Двамата детективи влязоха в огромната сграда. Интериора беше решен в нормалния за времето си готически стил с леки нотки на Рококо и селски обор. По стените висяха икони, а на насрещната стена беше опъната картина с внушаващи размери, изобразяваща двамата светци на тази частна религия, разпнати на кръстове в кралско синьо, а две бесни хрътки късаха от месата им и се хранеха.  Твърде вероятно е да горим в ада за този колаж... Но поне ще бъдем там с майка ти... йес... Г-н Main и г-н Chestnut решиха първо да посетят и разпитат попа. Преминаха покрай стара жена, която, гола до кръста, се самобичуваше, плачеше и след всеки удар целуваше икона с лика на св. MoMoney. "Тъжно" помисли си Main. "Ненки" помисли си г-н Chestnut, намигна и и изпрати въздушна целувка. Попа седеше сам в малката си одая и ревеше неутешимо, заврял лице в шепите си. - Гуд дей, лендлорд! - поздрави г-н Main. - Мара! - поздрави г-н Chestnut. - Оооооооо черен деееееен!!! - продължи да плаче попа. - Тъмни днииии настанахааа, господаааа!!! Господ ни обърна гръъъъъъъб. Прибра си нашата какалашкаааааааа. Престъпно количество сополи се стичаха по цялата брада на попа. Той избърса лицето си и се опита да си придаде по-спокоен вид. Лицето му беше зачервено и подпухнало, все едно беше преживяло тежък мензис.  "Оооо, Господи!!! Спаси това дете от вечните огньове на греха!!! Дай му да пие от свещенният сок на избавлението!!! - Кажете какво има, господа. - Искаме да ви зададем няколко куесчънс. Ако е пасъбъл, естествено. Във връзка с изчезналата реликва. - Думай, чадо. Г-н Chestnut извади смачкана хартия от джоба си и химикал иззад ухото си. Наплюмчи шумно химикала и зачака в нисък старт отговорите на попа. - Ол райти ден. Кога за последно видяхте святата какалашка? - запита г-н Main, напалвайки лулата си. - Преди неколцина месеца, чадо. После, изведнъж, изчезна от мястото, където я съхранявахме. Все едно се изпари. - Някой съмнителен да се е навъртал наоколо непосредствено преди изчезването и? - Чадо, това е религия, която почита кочан от царевица. Колко нормални и несъмнителни хора мислиш, че се навъртат тук? - Няма нужда от целия този сарказъм, попе. - Чшшшш, чиче! Ке ти напрайм главата... - изкрещя верният помощник на Мейн - г-н Chestnut и извади пищов-кремъклия от пояса си. Отне му 7 минути да го изчисти, напълни и зареди, след което го насочи към попа. - ... буца лед! - Ноу нийд фор дис. - отклони пистолета г-н Мейн. - Имате ли нещо против да поогледаме ъраунд? - Нямам нищо против. - рече попа, като все още държеше ръцете си високо вдигнати. ... - Косъм! - каза г-н Мейн и вдигна нещо с пинсетите от земята. Извади лупа и я сложи пред едното си око. Това, принципно, беше крайно излишно, тъй като той разполагаше с чифт огромни очила, през които ако погледнеше право в слънцето щеше да се концентрира сноп светлина, способен да пробие дупка с радиус от 10см в главата му.  Нещо такова, само че наобратно и през главата... Мястото около стойката на изчезналата реликва беше толкова празно, че единственото нещо, което присъстваше вътре беше липсата на доказателства. По тази причина г-н Мейн беше най-добрият детектив в света - можеше да намери косъм на всяко едно място. Историята говори за случай, в който Мейн намерил косъм на заподозрян в неизчистена бръснарница. Г-н Chestnut дотърча в свински тръс и дръпна косъма от пинсетите, след което го облиза, примляска и се загледа отвеяно нагоре. - Кучешки. - разсъди той и пак облиза косъма. - Интимен... - Никога няма да спрете да ме учудвате, г-н Chestnut. - отговори г-н Мейн и повърна малко в устата си. Chestnut отново облиза косъма. - Порода - златен кокер. Пол - мъжки. - Chestnut подаде косъма обратно на г-н Мейн. - Задръж го. - отклони г-н Мейн. - Настоявам. След кратък размисъл г-н Мейн заключи. - Само един човек в града има такава порода кучета, Chestnut. Това е Граф Блекмор. - Жа га разпиляами ли, уа? - зарадва се Chestnut и в момент на еуфория се изплю върху гъзовейката си. - Нямам идея какво казахте, г-н Chestnut, но мисля, че трябва да го посетим. ... - Давай! Давай! Има място! То ще се чуе! - подвикваше г-н Мейн на Chеstnut, докато втория даваше назад за да паркира каляската на едно доста тясно място. Бяха пристигнали пред сградата, в която живееше Граф Блекмор. Г-н Мейн отново напали лулата си, а Chestnut пусна малкото си прасенце-домашен любимец да побяга наоколо. - Стой тука, Анастасйе! - изкрещя му и добави под мустак. - Тойта мама... Г-н Мен почука на огромната дъбова, боядисана в черно врата. Цялата сграда беше огромна и черна. би изглеждала някак заплашително, но на фона на целият дъжд, всичката кал и г-н Chestnut, изглеждаше най-нормална 4-етажна готическа къща. Никой не отвори. Г-н Мейн бръкна в джоба си и извади връзка шперцове. - Оби, чекай. - прекъсна го Chestnut, наведе се и бръкна под изтривалката. - Фор крайстс сейк, Chestnut! - извайка се Мейн, след като забеляза как половината задник на Chestnut лъсна гол. - Смичат ми са потурките га клецам. Видя ли ми вадорицата, уа?- изхили се Chestnut, надигна се и подаде ключ на г-н Мейн. - Ей га, уа! - Сми..?!? Ок, няма значение! Добра работа г-н Chestnut. - Мейн взе ключа от ръцете му и отключи. ... В къщата беше тъмно. Усещаше се влага, въздухът беше тежък и с миризма на кучешко. Г-н Мейн знаеше, че не са сами. - ЗНАЧИ ВСЕ ПАК РАЗКРИХТЕ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА СВЕЩЕННАТА КАКАЛАШКА! - чу се басов глас от тъмното. Лампите светнаха. По средата на стаята, на голям черен трон седеше Графа. Но не Владо Ампов. Блекмор. В краката му лежаха две хрътки в бойна готовност (ако може така да се каже (май не може)).  Луксозен трон от черна кост, инкрустирана с ИСТИНСКИ черепи, за вашата всекидневна. Само от IKEA! Първите 10 поръчали, получават и тази секси и изящна коса, за да сеят смърт през почивните си дни!!! - СЕДЯХ И ЧАКАХ НАЙ-СЕТНЕ ДА ДОЙДЕ ТОЗИ, КОЙТО РЕШИ ЗАГАДКАТА НА ИЗЧЕЗНАЛАТА КАКАЛАШКА! - Какалашката липсва от месеци. През цялото време ли седя на тъмно, чакайки някой да те открие? - попита Мейн. - ... - В смисъл, малко е странно. Дори бих казал... - ТОВА НЕ Е ТВОЯ РАБОТА! - изкрещя Блекмор и насъска кучетата срещу детективите. Двете хрътки скочиха и се спуснаха към Мейн и Chestnut. Г-н Мейн започна да рови из джобовете си за да извади личното оръжие. Извади йо-йо, близалка, колянов вал, шведска помпичка за пенис, винтоверт, щрайхмус, кутия кафяв байц, връзка банани, новото по-малко Космо, брокат, но пистолет нямаше. Докато разсъждаваше спрямо всичките боклуци в джобовете си, г-н Chestnut започна да издава нечленоразделни гърлени звуци, да отделя слюнка и да се зачервява като домат. - Брррррррруууаааа, вашто мами да... Кучетата се спряха на място и загледаха изплашени. Chstnut събу левия си цървул и го заметна по едното куче. То побягна изплашено. Второто помириса цървула и тутакси припадна, а месото му се отдели от костите и се изпари, а самите кости станаха на пепел, който вятъра издуха.  За секунди... - Каква невероятна идея, г-н Chestnut! И каква невероятна липса на елементарна хигиена същевременно! - опули се г-н Мейн. Chestnut не отговори, а взирайки се дълбоко в Блекмор, събу и другия си цървул. Блекмор преглътна тежко... ... - Още един решен случай, г-н Chestnut! Само едно не ми е ясно. - започна да обобщава г-н Мейн, докато обикаляше и пушеше в личното си имение. - Какой то, уа? - запита Chestnut - За какво му е била нужна на Блекмор дъ блъди какалашка? - загледа се през прозореца Мейн, с мъчително чувство изписано на лицето. Г-н Chestnut бръкна в пояса си и извади свещенната какалашка. Мейн се опули насреща му. - Уай, това е доста безотговорно от ваша страна, г-н Chestnut! Но все пак - така може да разберем мотива на Блекмор! браво, г-н Chestnut, браво! Моля, инспектирайте и кажете с каква цел е била нужна какалашката на Блекмор. Г-н Chestnut облиза свещенната какалашка: - Удоволствия. - облиза я отново. - Анални. Г-н Мейн повърна. ... We're back, bitches...  | |
| Category: Имало едно време... | Added by: momoneymain (03.04.2010) | Author: MoMoneyMain | |
| Views: 2984 | Comments: 2 | Rating: 5.0/5 | |
| Total comments: 2 | |||
| |||
Catalog categories
| Интервюта [6] |
| За живота от нещата [53] |
| Имало едно време... [7] |
| School [2] |
| Raw Cuts (Shorts) [2] |
| 5те [6] |
| От Улицата [3] |
Search
Site friends
Statistics
Всички на линия: 18
Кибици: 18
Наши: 0
