Monday, 18.11.2024, 7:50 AM
Welcome Guest | RSS

The Kakalashka!

Ако Филип Марлоу продаваше царевица на плажа...

Ана Холси, жена на средна възраст с бледожълтеникаво лице, надхвърляше сто килограма. Бе облечена в черен бански, имащ за цел да втали огромното и тяло. Не успяваше. Очите и бяха като лъскави черни копчета, бузите - меки като лой, а и поцвят почти същите. Седеше на светлосиня кърпа под избелял чадър и пушеше цигара с черно цигаре, дълго, кажи-речи, колкото детска ръчичка. Гледах как изтърсва пепелта в дупка в пясъка, след което заравяше дупката с няколко бавни движения на левия си крак. Оглеждаше се из плажа с надежда. Първата ми клиентка. Слънцето беше в най-високата си точка. Безжалостно напичаше хората по плажа, като че беше огромно дете с лупа, концентриращо светлина върху мравки. Вдигнах кофата с царевица в едната ръка и чатала с гевреците в другата. Не ми тежаха, но знаех, че до края на деня щях да ги усещам като пълни с олово. Ана продължаваше да се оглежда. Трябваше да привлека вниманието и. Започнах да скъсявам дистанцията по горещия пясък. Време беше да покажа, че съм тук: - Църрррррррревичкаааа! - произнесох с хладен като стомана глас. - Високовитаминозната закуска на Роналдо, обяда на Ривалдо, вечерята на свещи на Роналдиньо! Кочан асоцииращ се с половият орган на бивш боксьор обвинен в изнасилване, зърна като сладкият връх на меката гръд на латиноамериканска поппевица с проблем с общуването, дупката на гей фолк изпълнител с ромски произход, царевица секси като холивудска актриса започнала ранна кариера, пропаднала с грохот поради алкохолна и наркотична зависимост. Ана ме забеляза, обърна туловището си към мен и ми направи знак с ръка да я приближа. - Царевичка. - каза ми без да вдига поглед. - Колко? - Една, естествено. - обърна рязко главата си към мен и ме погледна с поглед, който би ме убил на място, по принцип. - Изглеждате ми поне като за четири. - Внимавай с тази твоя уста, Марлоу! Ще ти докара беда! - изломоти Ана и изтръска цигарата си в пясъка между ходилата ми. - Бедите са моят занаят, Холси. - извадих солницата от джоба си и посипах кочана и. - Два лева. Ще бъда наоколо, когато ти потрябвам отново след 5 минути. Белите и бузи се бяха напълнили с кръв. Погледът и също. От яд. А може би и от глад. Продължих прехода си между шарени, ръждясали чадъри с логото на известна бира и плажни кърпи в крещящи цветове със стилизирани анимационни герои. Работното ми облекло - тениска на националния английски отбор по футбол с номер 7 "Бекъм' на гърба, се беше пропила с пот и залепнала за тялото ми като втори пласт кожа. ^{На снимката: Продавач на царевица в Обзор} Нямах търпение да се прибера и да си довърша партията шах, на чашка уиски и кутия "Кемъл". Но за сега трябваше да изкарам някой лев. - Царевейшън, геврейшъъъъън. - реших да сменя езика. - Кукуруза, пажалустааа! Забранен танц за пречистващите органи, центровка на черния дроб, аеробика за езикааа! С висока температура в резултат от топлинната обработка, което прави невъзможно докосването им с голи ръце - парят, не се бараааааат! Хайде, всички дами с голям, малък, среден размер на гърдите! Някой да не ме е забелязааааал! Забелязах вдигната ръка на 2 метра от мен. Приближих се. Беше висок, слаб блондин в раиран бански с младежка кройка. Лицето му беше студено и проницателно, с очертали се под очите торбички и въздебели устни. Блед, с мустачки тънки като сламка. Можеше да мине за шейсет годишен, но аз му дадох десетин отгоре. Не го харесах. Измъкна от банския си тънък, осмоъгълен, платинен часовник и го погледна гневно. Забързах крачка. - Какво ще бъде? - Геврек. Посегнах да извадя първия геврек от чатала. Бледият ме спря. - Искам този. - каза и посочи най-долния геврек. Лека усмивка се появи в крайчеца на устата му. Трябваше да извадя цялата стока една по една, за да достигна до желания от него геврек. Почувствах се стар и уморен. - Кой беше пак? - Ето този искам. - бледият пак посочи най-отдолу. - А може би искаш няколко от този? - попитах аз и го ударих в корема с всичка сила. Той изстена и се преви на две. Въздухът свиреше в трахеята му, мъчеше се да стигне до белите му дробове. Целият се окъпа в пот. Бавно и с нечовешки усилия се изправи и ето че отново застанахме лице в лице. Протегнах ръка и го потупах по бузата. Той не помръдна. Най-после докара нещо като усмивка върху бледото си лице. - Я ми дай този. - посочи към най-горния геврек. - Добър избор, господине. Два лева. Изнесох се набързо и продължих по плажа. *^{"За изроди, които ядат винкелииии! Кукурузаааа!"}* Вървейки забелязах колега, който продаваше сладолед. Изглеждаше изморен, краката му се сгъваха през колената все повече и повече, с всяка поредна стъпка в пясъка. Викаха му Льопен. - Айс Крем, битеееее! Марожнайеееее! Льодиииии! Аматьор. Сигурно не беше направил и един лев днес. Аз вече имах четири. Трябваше да продължавам. - Витаминейшъъъъъъън! Консумирай геврека за да увеличиш възможноста за създаване на ориенталски танц! Изяж геврека - направи кючекаааа! Айде, помогнете на бедното момче, дайте му парички да си купи Z3каааааа! Морска виаграааа! Трака, чука, Филип Марлоу е тукааааааа! О Боже, какъв кочан! Църрррррревичкааа! Изтървахме коня, коня! Витамина, протеина, калция, ензимааааа! Часовника трака, кочана ви чака! Децата плачат, майките купуват, бащите плащааааат! Видях новия клиент. Беше слаб и дългокрак с тъмнокафяви очи и тъмнокафяво лице. Четинестата му коса растеше само по темето, което оставяше огромно пространство за чело. Тъмните му очи ме изучаваха безстрастно. - Царевичка? Нищо върху лицето му не се промени. Извади цигара от найлонова торбичка под чадъра и бавно я тикна между стиснатите си тъмни устни. До мен долетя облак дим, а след него думи, изречени с хладен, небързащ, равен тон. - Какво каза? - Царевичка ли ще искате или геврече? За ядене... Мъжът кимна. Обмисли репликата ми без да бърза. Погледна върха на цигарата си и рече: - Кой те праща? Усмихнах се. Това не му хареса. Отвърнах: - Просто кажете какво да ви дам. Няма значение кой ме праща. - бях стиснал толкова силно щипките за царевицата, че започнах да усещам болка. Мъжът ми направи място на кърпата си. Седнах. - Кажи сега, какво предлагаш. - Имам варена царевица и... - Пура? - държеше две пури в ръцете си. Подхвърли ми едната. Посегнах да я хвана, с което се проявих като глупак. Мъжът пусна втората пура на кърпата и ловко насочи пистолет към мен. - Колко струва царевицата? Един лев? Учтиво изгледах пищова. Беше черен полицейски колт. В момента не бях в състояние да споря с него. - Да. - отвърнах, палейки пурата. - Дай ми! Докато вадех царевицата от кофата, колтът неотлъчно следваше движенията ми. Мъжът ми хвърли левче и ми направи знак с ръка да продължавам. Слънцето все още стоеше високо в небето. Очертава се дълъг ден... Из "Дългото сбогуване", Убиец в дъжда" и "Бедите са моят занаят" на Реймънд Чандлър. Вижте и една по-различна трактовка върху романа на Вазов - "Изпод иГОТо" или прочетете какъв точно е Проблемът с Тайсън Гей.
Category: Имало едно време... \| Added by: momoneymain (02.09.2009) \| Author: MoMoneyMain
Views: 2731 \| Rating: 5.0/4 \|