Thursday, 28.03.2024, 1:04 PM
Welcome Guest | RSS

The Kakalashka!

Main | Registration | Login

Main » Articles » Имало едно време...

Изпод иГОТо
       Калоян Какалашкин (тъй го наричаха него за означение, че принадлежи на kakala6ka.ucoz.com) беше високо, стройно и хубаво момче, с интелигентен и светъл, макар и амортизиран, поглед и с миловидно, чисто лице, което черната качулка скриваше още повече. Студент от дете, Калоян от много години живееше под един покрив с Kestena_rs, който го беше прибрал за съквартирантин. Така един ден както си седяха и си подръпваха от наргилето, те решиха да сторят сайт. "Хеле че га напрайм" засмя се изпод двата косъма мустак kestena и избълбука още две дръпки.
       Сега Калоян служеше като учител на децата от първия клас, с хилядо еврогроша месечна заплата. Тия дни Калоян беше твърде улисан в училището, защото приближаваше годишният изпит. Денят му скоро настана. Още от сутринта училището хвана да се пълни с ученици, пременени, пригладени и натруфени като пеперудки от майките си. Те, с отворени книжки, бръмчаха като рой малки изроди и припяваха "Знам диагнозата и чакам дозата" бучнали слушалките на плейъра в ушетата си. "Накъде отива светът?" помисли си Калоян, дръпна от цигарата, загаси фаса в най-близкото първолашко чело и игнорирайки болезнения вой влезе в стаята.
       Черкова пусна и народът занавлиза в училището, както е обичаят, да види годишните успехи на учениците. Скоро предните чинове се запълниха от учениците, а всичкото останало място - от публиката, по предните хора от която стояха напред, а някои даже на столове. Между тях някои наши познайници. Но остаяха още няколко стола за бъдещи отлични посетители.
       Калоян свенливо нареждаше учениците на чиновете и им даваше ниско някакви наставления. "А сте ме прецакали, а сте изгърмели!" с тънка усмивка им каза той и стегна шалчето на момченцето срещу него толкова силно, че детските му устни се напукаха, а очичките му се събраха край носа, "Да сме наясно!" продължи с ледено изражение Калоян.
       Щом главната учителка захвана речта си и привлече въз себе вниманието, Калояни стана по-леко, по-ясно на душата и той хвърли по-смел поглед около си и отпреде. Не видя нищо. "Късогледството е проклятие" помисли си той и се приближи по към хората. Подпря рамо на стената и кръстоса ръце.
       Изпитът се започна от първия клас, по програмата. Добродушното и спокойно лице на главния учител Климента и благата му реч вдъхваха самоувереност у децата. Точно тези климентови качества щяха да го вкарат зад решетките за педофилия. Калоян с напрегнато внимание следеше за отговорите им и техните случайни запинания се отзоваваха болезнено върху чертите на лицето му. "Мама им глупава..." помисли си той.
       В тоя миг навалякът при вратата се разтика и даде път на двама закъснели посетители, които седнаха тихо на свободните столове. Тогава Калоян погледна и ги видя. Единият, по старият, беше настоятелят - чорбаджи Мичо, а другият - Кириак Стефчов.
       Учител Климент се обърна с книжката към Михалаки Алафрангата. Михалаки отклони и каза, че изпитва по френски. Учителят се извърна надясно и повтори поканата на Стефчова. Той прие и помести стола си по напред.
       Всички устремиха поглед на Кириака. Предметът, по който изпитваха, беше българска история за 500 гроша и почивка в Хайредин. Стефчов остави книгата на масата, потърка се между веждата и ухото, като да разбуди ума си, и зададе тихо един въпрос:
- Населението на Китай?
- Амии, към милиард и полови... - усмихна се момиченцето срещу него.
- Ооооо, не, не! - прекъсна я Стефчов. - Поименно! Поименно, мойто момиче.
Девойчето мълчеше. Тоя студен, неприветлив поглед проникваше като мраз в детската му душа. То се смути и нито помнеше какъв бе въпросът. То погледна жално Калоян, като че просеше помощ. Калоян прокара палеца на дясната си ръка от лявото си ухо, през гръкляна, та до дясното ухо - показваше откъде ще мине ножа. Момиченцето се ококори. Стефчов му повтори въпроса. Пак мълчеше.
- Да си иде - каза той сухо на учителката, - извикайте друга.
     Излезе друго момиче. Зададе му се въпрос:
- Видове синтетичен линолеум?
Момичето чу, но го не разбра и остана безмълвно. Безмълвна беше и цялата публика, която взе да изпитва мъчително чувство. Стефчов погледна ледено Калоян и избъбра:
- Доста небрежно е преподавано. Повикайте друга ученичка.
- Санким има нужда от толкоз сарказъм! - рече Калоян па се хвана за кремъклията затъкнат в пояса му.
       Обществото, не е в сила да издържи това напрегнато състояние по дълго, зашумя безпокойно. Зрителите, слисани, се поглеждаха, като че се питаха: каква е тая работа? Всеки искаше да излезе из това невъзможно положение. Само по тържествуващето лице на Стефчова беше изписано задоволство. "По умен съм от едно хлапе" рече си той на ума и изгледа как Део и Димитър напуснаха стаята псувайки, предимно на майка.
       Калоян стоеше като треснат. Капка кръв не беше останало в лицето му; мъченически тръпки подръпваха бледните му бузи; по челото му, дето одеве се четяха толкова деликатни усещания, няколко едри капки пот избиха и измокриха сколуфите му. "Май ми се ака" помисли си. "Айде по-бързо ги изпитвайте малките дебилчета...". Запали цигара и се загледа в първолака с прясно превързаното чело. Намигна му. Малкия се напика и избяга. "Ще ви дойде акъла, ахам. Иначе цял живот ще събирате стотинки пред тоалетната!". Сякаш чули мисълта му децата започнаха да отговарят правилно...
Category: Имало едно време... | Added by: momoneymain (30.12.2008) | Author: MoMoneyMain
Views: 1500 | Comments: 9 | Rating: 5.0/9 |
Total comments: 9
20.03.2009
9. Ms. Romanova (Ms_Romanova) [Попълнение]
"Накъде отива светът?" помисли си Калоян, дръпна от цигарата, загаси фаса в най-близкото първолашко чело и игнорирайки болезнения вой влезе в стаята. " - оффф, какво ти има, какво си търпял като малък,откъде тея травми sad ;( bangin console dwarf
Луд ли сиии, много е яко biggrin gossip

15.01.2009
изрод clap

10.01.2009
bravoooooo biggrin nai-dobrotoo ot vsi4ki first specool

01.01.2009
first lol specool notworthy hands clap

31.12.2008
Респект, Какалашкин Калояни 8)

31.12.2008
Извинявам се господин Георгиев за латиницата, но много ми хареса! biggrin biggrin biggrin biggrin

31.12.2008
mn dobro clap clap biggrin biggrin biggrin

30.12.2008
Респект gossip

30.12.2008
еееее браво! това най-ми хареса до сега clap first

Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]

Login form

Search

Site friends



    

Приятели:
IGB Advertising Ltd.

Statistics


Всички на линия: 1
Кибици: 1
Наши: 0