| Main » Articles » Имало едно време... |
Изпод иГОТо
| Калоян Какалашкин (тъй го наричаха него за означение, че принадлежи на kakala6ka.ucoz.com) беше високо, стройно и хубаво момче, с интелигентен и светъл, макар и амортизиран, поглед и с миловидно, чисто лице, което черната качулка скриваше още повече. Студент от дете, Калоян от много години живееше под един покрив с Kestena_rs, който го беше прибрал за съквартирантин. Така един ден както си седяха и си подръпваха от наргилето, те решиха да сторят сайт. "Хеле че га напрайм" засмя се изпод двата косъма мустак kestena и избълбука още две дръпки. Сега Калоян служеше като учител на децата от първия клас, с хилядо еврогроша месечна заплата. Тия дни Калоян беше твърде улисан в училището, защото приближаваше годишният изпит. Денят му скоро настана. Още от сутринта училището хвана да се пълни с ученици, пременени, пригладени и натруфени като пеперудки от майките си. Те, с отворени книжки, бръмчаха като рой малки изроди и припяваха "Знам диагнозата и чакам дозата" бучнали слушалките на плейъра в ушетата си. "Накъде отива светът?" помисли си Калоян, дръпна от цигарата, загаси фаса в най-близкото първолашко чело и игнорирайки болезнения вой влезе в стаята. Черкова пусна и народът занавлиза в училището, както е обичаят, да види годишните успехи на учениците. Скоро предните чинове се запълниха от учениците, а всичкото останало място - от публиката, по предните хора от която стояха напред, а някои даже на столове. Между тях някои наши познайници. Но остаяха още няколко стола за бъдещи отлични посетители. Калоян свенливо нареждаше учениците на чиновете и им даваше ниско някакви наставления. "А сте ме прецакали, а сте изгърмели!" с тънка усмивка им каза той и стегна шалчето на момченцето срещу него толкова силно, че детските му устни се напукаха, а очичките му се събраха край носа, "Да сме наясно!" продължи с ледено изражение Калоян. Щом главната учителка захвана речта си и привлече въз себе вниманието, Калояни стана по-леко, по-ясно на душата и той хвърли по-смел поглед около си и отпреде. Не видя нищо. "Късогледството е проклятие" помисли си той и се приближи по към хората. Подпря рамо на стената и кръстоса ръце. Изпитът се започна от първия клас, по програмата. Добродушното и спокойно лице на главния учител Климента и благата му реч вдъхваха самоувереност у децата. Точно тези климентови качества щяха да го вкарат зад решетките за педофилия. Калоян с напрегнато внимание следеше за отговорите им и техните случайни запинания се отзоваваха болезнено върху чертите на лицето му. "Мама им глупава..." помисли си той. В тоя миг навалякът при вратата се разтика и даде път на двама закъснели посетители, които седнаха тихо на свободните столове. Тогава Калоян погледна и ги видя. Единият, по старият, беше настоятелят - чорбаджи Мичо, а другият - Кириак Стефчов. Учител Климент се обърна с книжката към Михалаки Алафрангата. Михалаки отклони и каза, че изпитва по френски. Учителят се извърна надясно и повтори поканата на Стефчова. Той прие и помести стола си по напред. Всички устремиха поглед на Кириака. Предметът, по който изпитваха, беше българска история за 500 гроша и почивка в Хайредин. Стефчов остави книгата на масата, потърка се между веждата и ухото, като да разбуди ума си, и зададе тихо един въпрос: - Населението на Китай? - Амии, към милиард и полови... - усмихна се момиченцето срещу него. - Ооооо, не, не! - прекъсна я Стефчов. - Поименно! Поименно, мойто момиче. Девойчето мълчеше. Тоя студен, неприветлив поглед проникваше като мраз в детската му душа. То се смути и нито помнеше какъв бе въпросът. То погледна жално Калоян, като че просеше помощ. Калоян прокара палеца на дясната си ръка от лявото си ухо, през гръкляна, та до дясното ухо - показваше откъде ще мине ножа. Момиченцето се ококори. Стефчов му повтори въпроса. Пак мълчеше. - Да си иде - каза той сухо на учителката, - извикайте друга. Излезе друго момиче. Зададе му се въпрос: - Видове синтетичен линолеум? Момичето чу, но го не разбра и остана безмълвно. Безмълвна беше и цялата публика, която взе да изпитва мъчително чувство. Стефчов погледна ледено Калоян и избъбра: - Доста небрежно е преподавано. Повикайте друга ученичка. - Санким има нужда от толкоз сарказъм! - рече Калоян па се хвана за кремъклията затъкнат в пояса му. Обществото, не е в сила да издържи това напрегнато състояние по дълго, зашумя безпокойно. Зрителите, слисани, се поглеждаха, като че се питаха: каква е тая работа? Всеки искаше да излезе из това невъзможно положение. Само по тържествуващето лице на Стефчова беше изписано задоволство. "По умен съм от едно хлапе" рече си той на ума и изгледа как Део и Димитър напуснаха стаята псувайки, предимно на майка. Калоян стоеше като треснат. Капка кръв не беше останало в лицето му; мъченически тръпки подръпваха бледните му бузи; по челото му, дето одеве се четяха толкова деликатни усещания, няколко едри капки пот избиха и измокриха сколуфите му. "Май ми се ака" помисли си. "Айде по-бързо ги изпитвайте малките дебилчета...". Запали цигара и се загледа в първолака с прясно превързаното чело. Намигна му. Малкия се напика и избяга. "Ще ви дойде акъла, ахам. Иначе цял живот ще събирате стотинки пред тоалетната!". Сякаш чули мисълта му децата започнаха да отговарят правилно... | |
| Category: Имало едно време... | Added by: momoneymain (30.12.2008) | Author: MoMoneyMain | |
| Views: 1560 | Comments: 9 | Rating: 5.0/9 | |
| Total comments: 9 | ||||||||||
| ||||||||||
;( 
Catalog categories
| Интервюта [6] |
| За живота от нещата [53] |
| Имало едно време... [7] |
| School [2] |
| Raw Cuts (Shorts) [2] |
| 5те [6] |
| От Улицата [3] |
Search
Site friends
Statistics
Всички на линия: 1
Кибици: 1
Наши: 0
