Ето ме пак... Седя си за поредна вечер пред компютъра и си мисля за нещата от живота или не, за живота от нещата, както моите любимци от Братя Мангасярян възпяват в една култова песен. И съм се съсредоточил върху едни въпроси тука, и си викам айде - ще ги споделя с вас. Например, ето днес четох една статия, рядко се зачитам в такива глупости, ама тоя път явно екзалтиран от поредния курсов проект реших да се занимавам не само с порно и покер, та чета си аз за разни банкови глупости, и гледам, че една банка, няма да и казвам името, предлага услуга да ти плаща сметките автоматично без дори да ти казва за това. Или пък ти праща есемес, когато се теглят пари от сметката ти. И си мисля, ами те както са тръгнали тея банки, утре ще направят услуга да ти разхождат кучето. Даже не само, че ще го разхождат, ами и няма да ти казват, че го правят. А защо не и да си отглеждат сами кучета примерно, а защо не и други домашни любимци, а може и добитък, и овце, и тем подобни. И си представям примерно, както завършвам сега, ме вземат на работа в една банка и ми казват айде моето момче понеже си нов ти ще изкараш на паша кравата на бай Груди - Събка. И ето ме пак отнесен от селскостопанската машина. И понеже из онези дни се напих и още ми е мътно в главата, и си мисля, добре бе как така алкохола като го пиеш и ти е все по-добре, и колкото повече се наливаш, толкова ти става едно веселяшко и едни танци, и едни хубави мисли ти се въртят в главата, пък я се сбиеш с някой или пък уцелиш бармана с някоя чаша, пък после те изгонят от бара, после на друго място правиш поредния зулум и така цяла вечер дива пофта, докато на сутринта, ооох на сутринтааа, като се събудиш, направо ти пулсира главата и се чудиш за какво си се събудил. И като запалиш и една цигара с кафето и като започне монитора да става чак вълнообразен. И тогава, ама точно тогава си задаваш въпроса, абе защо така става сега. Защо се оглеждам за приятно и тихичко местенце да си легна и спокойно да умра. Защо когато си изпил да речем 7 водки и докато си ги пил най-добрият ти приятел - черният ти дроб нищичко не казва и на сутринта чак решава, че не може да поеме толкова много алкохол. Ми що мълча докато пиех бе този, можеше да ми дадеш знак, че трябва да спра, че утре ще чувам как ми расте косата чак. Питам, кой ги определя тея неща? И после гледам в портмонето - водовъртеж!!! Изпил съм парите за сметката на телефона. Вдигам телефона - и там греда! Намирам скътани пари за черни дни (точно като този), слизам долу в колата - поредна греда, няма бензин. Като че ли алкохола не само ме цака с физическа и душевна болка, ами и по някакъв странен начин се е добрал до всички неща, с които може да ме засегне и бичува безпощадно! Викам си нищо не е загубено, ще вляза в skype, ще пиша на някой да доиде да ме вземе, та да си платя телефона и да видя какво ще го правя тоя махмурлук. И точно тогава ме заболя най-много! Включвам компютъра и какво да видя - another strike - и интернета ми е спрян. И тогава като че ли денят тотално изгуби смисъл. И си легнах пак. С надежда ама не от втория етаж. Но не, не и днес. Комшията беше решил друго. За него бе ден за тотален метеж с хилтито по плочките в банята. Или просто на мен така ми се стори. Чувството бе все едно съм на зъболекар и ми вадят зъбите един по един, а после и ноктите на ръцете. След краткия ремонт на банята, комшията реши да премине и върху жена си. Животински рев и високочестотни звуци от търкане на метал в метал отново ми пронизваха главата. Накрая чак аз запалих цигара. И от цигарата пак всичко стана вълнообразно. Явно тогава леко съм изгубил присъствие на духа, защото затворих за миг очи и ги отворих чак на другата сутрин. Всичко беше отминало. Казах си... трябва да пийна нещо!
