Налага се да поговорим за чалга. Някой ще се намусят, повечето ще се зарадват. Равносметката е брутална - всички слушат чалга. По един или друг начин, всички слушат чалга. Българско е, познато е. Няма да говоря дали от чалгата се деградира или се учат истини за живота - не искам да заемам страна. Факт е, обаче, че текстовете в чалгата са...странни. Като почнеш от заглавия от рода на "Ох, ох" (Коста Марков) и "Морав мо чаво" (Кристали) и стигнеш до текстове имащи повече общо с медицината: Анелия - "Все едно ми е" - "Все едно ми е коя разболял си! Излекувах се от тебе отдавна!" (венерическа болест); Тони Стораро - "Колко си красива" - "Като гледам колко си красива, нещо тука - в ляво пак ме свива!" (херния). Тони, между другото, има материал в песните си за написването на цял алманах за сърдечно-съдовата дейсност - само се заслушайте в песните му. Но да продължим. По-долу ще разгледам някои текстове на чалга произведения, които имат много скрит смисъл по цялата си дължина, а не само в 2-3 строфи. Естествено, такива песни има много, но понеже съм ограничен от предоставеното ми пространство, пък и вече е късно, ще разгледам много малка част от тях. По-нататък може да има и още. Да видим какво се крие зад думите на следните песни:
Първата песен, която бих искал да разгледам е "Шофьорски блус" на великия Милко Калайджиев, по прякор Милко Калайджиев (името му е фактор само по себе си). В цялата песен никъде не се споменава автомобил или нещо свързано с автомобилизма като цяло. Ако не знаем заглавието на песента няма как да разшифроваме смисъла. Но понеже ние го знаем, съвсем спокойно може да навържем нещата:
Залезът гасне, о, сбогом светъл ден, дълга и тъмна нощта лежи пред мен,
От тези начални строфи разбираме няколко неща. Милко си кара и слънцето залязва - денят очевидно свършва. "Дълга и тъмна нощта лежи пред мен" - тук вече разбираме, че денят свършва, но не и за Милко, който трябва да продължи да кара. Той говори за нощта с изпълнен със страх патос, от който се разбира, че Милко няма право на почивка. Щом няма право на почивка и през нощта - значи гони разписание. Тук на прима виста веднага изниква причина за всичко това - Милко е тираджия. Но да продължим...
влюбени птици в небето се прегръщат, влюбени птици в гнездата се завръщат
Да оставим настрана митът за романтичната душа на българският тираджия и да обърнем внимание на няколко проблемни пивота в тезо строфи. Как вижда птиците, които се прегръщат в небето? Нали са в небето? Дали Милко не кара нов тип ТИР кабриолет? Може просто да си е изкарал главата през прозореца и да гледа птичките в небето, което в условията на намалена видимост и движение по второстепенен път би било ,най-малкото, несериозно. Но да видим припева...
Аз те обичам и ти ме обичаш, но дълга нощ ни дели. Твоята обич свети пред мене, моето слънце си ти.
Тук, предполагам, Милко чува странни звуци идващи от двигателя и започва да се съмнява относно завършването на доставката. За да успокои ТИР-а и най-вече себе си, той му припява "Аз те обичам и ти ме обичаш, но дълга нощ ни дели" милвайки таблото. Отплесвайки се в грижи за емоционалното състояние на МПС-то, Милко отделя поглед от пътя, умората си казва думата и ТИР-а съвсем бавно прекосява осевата линия и преминава в лява насрещна лента. "Твоята обич свети пред мене, моето слънце си ти" припява си той, неосъзнавайки, че тази обич, която свети пред него всъщност са фаровете на приближаваща кола. Следва произшествие, след това взрив. Милко е жив, но камионът му не. Съкрушен и останал без подслон, Калайджиев остава на място да чака КАТ. Докато чака, гледа жално останките от камиончето си и му припява, плачейки:
плача за тебе във този мрак потаен, плача за тебе по този път безкраен. Плача за обич, за обич и постеля, в тази нощ която ни разделя.
Кати също е пионер в безсмисления текст и чалгата въобще. Няма как да не спомена песента и "Интимно аз и ти". Нека проследим:
Ноща е като огън,
усмихват се звезди. Моля те не се сърди, тази нощ не ми се спи.
Малките часове на нощта. Катиту е в леглото, когато осъзнава, че не и се спи и разбужда дълбоко заспалия до нея мъж. По статуса му на дълбоко заспал съдя по строфата "Моля те не се сърди" - Кати е видяла сънения, кръвясал поглед срещу нея и е решила да се подсигури срещу евентуален шамар, като го моли да не се сърди, един вид - "Не те будя за глупости, не ме бий!". Съвсем битова сцена - съпругата иска да разчупи рутината на ежедневието си и спонтанно събужда поелия две смени и доста ракия съпруг, за да разпали отново огъня в душата и. Кати запява:
Припев (x2): Интимно аз и ти, интимно в мрака. Интимно две сълзи, устните ни чакат.
Мъжът и се разсънва, провокиран от еротичния заряд на първите два стиха и от малоумната главоблъсканица заложена във вторите два. "Какви сълзи, кви 5 лева?" мисли си той, след което се усеща, че жена му вероятно иска любов. Под формата на секс, естествено. Зарадван, той се нахилва и решава да изслуша идеята на жена си, която продължава да пее:
Нарисувай ми небе, облаци от бяла нежност. Нарисувай ми сърце, да те жадувам вечно
"Найш ли кво рисувани ши ти дам по туй времи, ма!" крясва разочарован съпругът, неспособен да разчете дълбоко скритата метафора в думите на Кати (както 99% от слушателите и). След кратка схватка, все пак, се стига до рисуване - мъжът рисува две сини очи на Кати и я праща да спи в кухнята.
Последно няма как да не включа и тежката артилерия на чалгата - Ивана (изречението може да се чете и без думата "артилерия" в него). Дебелата прави яки песни за маса - безспорно (без порно), но в момента, в който залитне към баш поп-фолка - става страшно. Доказателство - песента и "Убиец на любов". Да зачетем:
Полиция - слушам. За Бога, За Бога някой да помогне. Какво се случи? Случи се, случи се нещо ужасно! Къде? В сърцето ми!
Интрото е престъпно малоумно. Ако нещо се е случило в сърцето на Ивана, то тя е объркала номера - трябвало е да звъни на бърза помощ, а не на полицията. Освен това, ако случилото се наистина е толкова ужасно, както твърди Иванка, досега вече трябваше да е наритала камбаната. Да не говорим, че подобни телефонни бъзици със служителите на репресивния апарат може да доведат до сериозни проблеми на правно ниво. Ако се абстрахираме от тази грешка обаче, разбираме ,че Иванка търси помощ във връзка с убийство.
Убиец на любов аз викам след теб в нощта, вече не диша тя – няма я любовта, Убиец на любов не мога да ти простя, вече не диша тя – няма я любовта.
Би било несериозно, да мислим, че тук става въпрос за любовта като чувство. Ми как ще убиеш любовта? То е чувство - може просто да спре. Ми така де, метафори, метафори, ама това вече си е сайънс фикшън. Така че тук думата "Любов" е използвана като име, а не като чувството. Но какво все пак е жертвата с име Любов? Първо предположих, че е човек. Но след това се замислих - защо Ивана е все още жива? Все пак няма човешко съшество, което да заслужава да умре преди нея. И тогава ми светна - домашно животно! Френски пудел, ако съдя по името. Всичко се навързва - убиецът е погубил домашната гад на Иванка. Мотив засега липсваше. Ивана продължава да пее:
Следи от кръв по ръцете ти няма, студен е погледът ти като стомана, без думи просто се обръщаш и потъваш в нощта.
Адмирации за извършителя - явен професионалист. Може би сериен убиец на животни. Кофти хоби, но кой съм аз да съдя.
Няма по-виновен, няма по-виновен, непростимо е, непростимо е, непростимо е, непростимо е...
Ивана повтаря четири пъти "Непростимо е", с което ми се струва, че иска да каже, че деянието на убиеца е непростимо. Но не съм сигурен... Нататък целият текст на песента се повтаря отново, защото някой го е домързяло да измисли още няколко реда. Удобно. Тъпо, но удобно. Но пък така и Иванка няма да забравя песните си - пее 3-4 строфи и после на ново. Чиста работа. А дори не разбрах и мотива за престъплението. Но все пак - това е Ивана - човек не се нуждае от мотив за да екзекутира домашния и любимец...
|