Ако не бях фолк-фурия, нямаше да слушам поп-фолк! Интервю
Засякохме се с гостенката ми пред вратата на заведението. Хубава мацка. Тук-таме силиконец. Става. Не очаквам да е особенно умна. - Здравейти! - поздрави тя. - Здрасти, заповядай. - направих се на кавалер аз и отворих вратата за да влезе първо тя. Избра си маса до прозореца и седна. Седнах и аз. След малко дойде и сервитьорчето. - Мартини за мен! - каза тя. - А! Не е ли много рано за алкохол? - полюбопитствах аз. - Мчи ко? Нали черпити, ко ма бърка. - Ахам. Да, добре. - процедих през зъби. "Найш ли кви шамари ше те черпя, с таз малката заплата дет я взимам." - помислих си. - Донеси ми една бира на мене. Щом ше е тъй. - Готова съм да започваме. -ОК.
- Откъде идва името ви - Дида? - Ами така ми викат галено. От Димитричка. Кръстена съм на дедо ми Димитър. "Димитричка! 2то ми любимо име. След Нуша." - едвам се сдържах аз. - Интересно. Как реши да започнеш да се занимаваш с поп-фолк? - Виднъж на село в оримага пивачката са напи и падна от масата на коят танцуваши. Бая са удари. Получи комис...комузе...уфффф...май в кома изпадна, забрайх ко са кааши... - Комоцио? - Ааааа, ан тъй! И едни линейки, едни милиционери, абе, страшна работа ти каам. И няма кой да пей! Пък имаше гости от София, дет явно имаха пари. И бай Ставри, дет държи кръчмето, иди при мене и ми вика "Аман-заман Тричке, спасяай ма! Че упущихме големия оборот!". Пък аз, по принцип, искам да пея. И викам "Хубу!" и взех микрофона. И те все парчета дет ги зная. И цяла вечер джигададай джигададай и идни танци ти каам. Мноо яку. И по едно време единия софиянец иди и ми вика "Искаш ли да те направя известна?". Гледам го убав, с обеци, обул "Рифле"-ту - абе личи си, че е от град момчето. Сигур само парфюма му струаши 20 лева... ("Защо се навих да вземам интервю от тоз идиот? Какво очаквах да се случи?" - мислех си, изгубил надежда. "Айде още 2-3 въпроса и задавам и си бия камшика.") - ...и ми вика "Абе маце, много си хубава, ще те направя фолк-фурия!"! Реших да се напрая на скромна и викам "Ъмчи аз ни пея много яко". А той вика "Това никога не е било важно в тая професия". После се целувахме и ходихме у нас и тъй. После заминахме за София-та. Глътна на екс мартинито и си поръча второ. Мисля, че чух как джоба ми се свива. Но професионализма на 1во място! - Коя песен от албума ти "Не връщам ресто" ти е любима? - Ъмчиииии...тука ш кажа "Пипай, пипай, бате". Тя ми е любима, щото в нея са пей за една истинска любов. Чиста като сълза. Каквато ни са среща в наши дни... ("Има си хас") -...ни си ли я чувал? - Не, за съжаление. - Ееееееее! Мчи можи ли дан си я чувал? Дет са пей "...от кръста надолу, ща цилувам на голу/ в таз луксозната тоилетна, на врата ти аз краката си ще метна..."? ("Млъкни!") - Не, не съм я чувал. Сериозно. Сега малко да излезем от темата. Какви мъже харесваш? - Ъм интилигентнииии...ъъъм...с чувству за хумуууур...имбициознииии...и други. ("...") - Значи за теб външноста на един мъж не играе голяма роля? - Ъм, не... ("Нали? Пари ако има, кво те бърка и да е изрод.") - Но е хубоу да има яка кола. Ни съ воза в кво да е. Ъмчи тъй дйе, нъл съм звиздъ (смее се)! ("Наистина е смешно") 2то мартини беше пресушено. 3то се задаваше. Скърцах със зъби. - Като изключим поп-фолка, каква музика слушаш? - Ааааа, аз принципну слушам хаус. Поп-фолка е на второ място. О' секот плейс (смее се). Ако не бях станала фолк-фурия сигур нямаши вобще да слушам поп-фолк. ("Хаус, а? И ти се мислиш за модерна, а? Ама у вас друсаш гибеци, а?") - Гърдите ти естествени ли са? - Дааа! - Сигурна ли си? - Да бйеее! Искаш ли да ги пипнеш? ("ДА!!!") - Не, мерси. Сега съм на работа. ("Да се таковам у глупака! Абе аз кво се занимавам с тая? Я да я изгавря и да си ходя.") - Какво ти е мнението за положението в Южна Осетия? - Ъмииии...ами мисля, чееее положението им е добро. Те там май и море си имат...уфффф, май се бъркам с друго...то не беше ли там до оная държава...уффф...аз все не мога да разбера как се пише - Иран или Ирак... ("Медец!!!") - Нямаш си и идея какво те питам, нали? - Ами, неее аз не гледам "Атлас". - Аз ще ти кажа защо си нямаш идея. ЗАЩОТО СИ ЕДНА ТЪПА ПАЧА!!! - креснах аз, обрах си багажа и излязох от заведението. Отвън ме лъхна хладният въздух. Запалих цигара. Взех да се успокоявам. Не съм очаквал денят да е хубав и без това. С крайчеца на окото си забелязах, че тя още стои като ударена с мокър парцал. Тъй и трябва. А сега даже и ще плати сметката. Цялата. Нали е "звиздъ".