Все съм си мислил, че е трудно някой или нещо да ме изненада, но вашия разговор породи в мен това отдавна забравено приятно чувство на изненадата! Странно как един толкова непринуден и чувствен диалог свързан с болката и мъжките сълзи, може да накара човек едновременно да се усмихва и да тъжи! В този кратък преразказ всякаш са показани и двети страни на живота, който едновременно може да бъде красив, но и доста грозен когато в него се появят такива непредвидени и жестоки събития като фрактура на така скъпоценния, единсвтен, незаменим и уникален сам по себе си безимен пръст на левия крак! Това е от мен и, за да обобщя, ако позволите ще цитирам един от великите умове на 21-вия век Шишо Бакшишо, чието фундаментално виждане за живота се обобщава в простичката фраза "Животът е радост и тъга"
П.С. Желая скорошно оздравяване....