Ето и една песен, която си тананиках в продължение на две седмици. От филма "Начо Либре" с Джак Блек (който не го е гледал веднага да го дърпа, че да не дърпам уши). Героят му сам измисля песента и я посвещава на монахинята Енкарнасион, в която е влюбен (сега зарибихте ли се да го гледате?), за нещастие и той е божи служител, което не му пречи през нощта да съблича расото и да облича прилепналите гащи за да се включи в турнира по кеч (а сега зарибихте ли се да го гледате? НЕ!!! Келеши...)
Като комедиант, който много уважавам, просто свалям шапка на Блек за дадената песен. Никой друг не може да я изпее по този начин, независимо от многобройните фен-клипове на хора пеещи я в ЮТубата.
Песента е специален поздрав за Славчо Кьосовски, който също си я припяваше често, след филма.