Saturday, 25.11.2017, 1:53 AM
Welcome Guest | RSS

The Kakalashka!

Main | Registration | Login

Main » Articles » За живота от нещата

Когато Лондон не отива при MoMoneyMain...
Тера Патрик ме погледна с влажните си големи очи. Изглеждаше толкова невинна. Като във всеки един филм, в който я бях гледал. Смъкна свенливо сутиена си, под бурни подсвирквания от моя страна и се наведе към ухото ми. Чух как жадно облизва устни за да изрече нещо. Целия станах ухо и друг орган.
- Кацаме в Лутън! Благодаря ви, че използвахте нашата авиокомпания! - гласът и звучеше доста мъжки и като през радиостанция. Това за миг не сломи духа ми.
- Чакай малко. Как така кацаме? Та ти още не си се качила на самолета. - усмихнах се дяволито и намигнах съзаклятнически аз.

Събудих се в самолет. Което ми се струваше адски логично, след като бях заспал в самолет.
Масивния смях на околните и масивната ми ерекция спряха чак след чек аута. Не ми пукаше. То да е за сефте, разбирам, ама...
Хванах автобусчето за Лондон, надявайки се като поспя вътре да продължа съня там откъдето съм спрял. Безуспешно. След час и половина пристигнах.
Лондон, Англия, Великобритания.

Излязох от гарата и се огледах. Площад пълен само с хора. И с индийци. Красива дама мина покрай мен. Реших да проверя дали е вярно това, което говорят за англичанките. След кратка борба, в която исках да и набутам дребна банкнота в ръката и да я поведа към най-близкия мотел, дамата извади спрей и ме напръска в очите. Около 2 минути я гледах изненадано, докато капките от спрея се стичаха по очилата ми, които и този път спасиха от болезнено разграждане безценните ми зеници. Значи не е вярно това, което са ми говорили за англичанките. 1 на 0 за теб, Кестен. Предполагам и уринирането на обществени места не ти носи по 100 паунда всеки път, когато е успешно...
Небрежно ченге със идиотска шапка се приближи към мен. Боби. В смисъл на идентификацията му пишеше Робърт.
- Можете ли да ми кажете какво правите с тази жена? - каза той. Или поне си мисля, че това каза, защото вече спринтирах надолу по улицата като истински маратонец. "НИКОГА НЯМА ДА МЕ ХВАНЕТЕ ЖИВ, ТЪПИ МИНЦИФАЙКИИИИ!!!" крещях бягайки със скороста на вятъра. След 3 метра цигарите си казаха думата и спрях за да изплюя белия си дроб. После съм припаднал.

Photobucket
Каква невероятна гледка, а? Красота! И мацката не е лоша... Сградата зад мен също...

Събудих се на същото място, на което бях паднал. Трескаво се заопипвах за ценностите си. Въздъхнах дълбоко - цигарите ми бяха където трябва. Изправих се бавно, изпуках кръст и реших, че е време за почивка. Наблизо видях кафене - точно по поръчка. Седнах вътре и си поръчах кафе. Вместо това получих огромна чаша с нещо като кафе в нея. Келеши. Запалих цигара. След има-няма 2 стотни, при мен дотърча възмутена сервитьорка и ме накара да я изгася.
- Спокойно, аз съм уважаван бизнесмен. - отговорих и с тон, който почти убеди и самия мен в правотата на думите ми, и изпуснах дим в лицето и.
- Не ме интересу...
- Ей, ей, ей! Госпожичке! - казах на 35-годишната сервитьорка. - Няма да търпя да ме обиждате на раса!
В заведението, като по знак, настъпи тягостна тишина. Сервитьорката се смути.
- Но аз не съм казала нищо за...
- Извикайте мениджъра! Няма да търпя подобно поведение! - заразмахвах пръст аз.
- Но аз...
- УПРАВИТЕЛЮЮЮЮЮ! - разрещях се, погазвайки всякакви закони на културата.
След секунди дотърча пълничък и плешив чичка. Видимо притеснен.
- Какво става? - попита той и се втренчваше току в мен, току в сервитьорката срещу мен, с бързината на прерийно кученце.
- Аз... - започна жената.
- През цялата си кариера, която е над 30-годишна, не съм виждал подобно нещо! Вашата служителка ме обиди на раса! Нечувано! Нечувано! - прекъснах я аз.
- Но тя работи тук от дълги години! Никой не се е оплаквал от нея! - заоправдава се дебелия чичко.
- Нисък контрол, г-н...?
- Джоунс.
- Нисък контрол, г-н Джеймс.
- Джоунс.
- Все едно, г-н Джексън. Не съм виждал и чувал подобно нещо в целия си живот! - продължих да съм потресен аз.
- Но какво е станало?
- Вашата сервитьорка ми каза да си пия кафето като за последно, преди да стана на сапун! А като си го поръчвах ме попита дали го искам с една или две лъжички геноцид! Докато го пиех, тя изгори кръст пред мен, а докато го допивах тя ми показа малка свастичка на вътрешната част на дясното си бедро! А аз не съм дори ром, г-н Джанго! - горчиви сълзи се стекоха по лицето ми. Дръпнах от цигарата си и издишах дима в лицето на г-н Джъмбо джет.
- Не можете да пушите тук... - започна да ме гледа с подозрение г-н Джей Джей Окоча.
- Май не мога, а? - отговорих и дръпнах и издишах дим в лицето му в продължение на 6 минути, докато накрая той не се окопити.
- Моля напуснете заведението ми. - заяви ми г-н Джей Ар от "Далас".
- Накарай ме! - изсъсках на 3 милиметра от лицето му.
- Охраната ще се погрижи за вас! - отговори ми г-н Джена Джеймисън.
Или поне така си мисля, че каза, защото вече бягах на пълен спринт през главния вход на барчето.
- УМРИ ОТ ЯД, Г-Н ДЖОНАС БРАДЪРС! - крещях бягайки със скороста на вятъра.
След 3 метра цигарите си казаха думата и поспрях за да покашлям. После съм припаднал.

Photobucket
Много интересна лондонска забележителност - червена телефонна кабинка. Ако се съсредоточите и се вгледате внимателно ще видите една такава на заден план. Но, честно, не си заслужава.

Събудих се на същото място, където бях паднал. Нямаше и след от г-н Джоре доооос седнало е Джооооре. Трескаво се заопипвах за ценностите си. Цигарите ми бяха непокънати. Въздъхнах облекчен.

"Баси странните англичани" помислих си, докато вървях към залеза, запалил цигара.

To Be Continued... евентуално... ако искам... най-вероятно няма...

Ако това ти е харесало, прочети и това - Един блогър без компютър, а после това - Въоръжен със сарказъм: Интервю за работа!


Photobucket
br>
Category: За живота от нещата | Added by: momoneymain (14.12.2009) | Author: MoMoneyMain
Views: 1761 | Rating: 4.8/6 |
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]

Login form

Search

Site friends



    

Приятели:
IGB Advertising Ltd.

Statistics


Всички на линия: 1
Кибици: 1
Наши: 0