Monday, 23.10.2017, 6:54 PM
Welcome Guest | RSS

The Kakalashka!

Main | Registration | Login

Main » Articles » За живота от нещата

Един блогър без компютър
- Гледа ли нашите като играха с Италия? - попита баща ми, визирайки волейболната среща на националите ни.
- Пфффф. Направо ги разцепихме. 3 на 0. Гледах ги в интернет, пряко. - трябваше ми точно 1 секунда за да осъзная фаталната грешка, която допуснах. Пространството на стаята се изпълни с тежка тишина. Молех се последните ми думи да са прозвучали само в главата ми. Да са били мисловния завършек на изказаното начало на личния ми армагедон. Не смеех да погледна на никъде. Тялото ми замръзна на място. Дишането ми спря. Дългогодишната тайна. Издадох дългогодишната тайна...
"Господи, ако ме чуваш, нека последните думи, които изрекох са останали нечути от друго човешко ухо освен моето собствено, да се свети твоето име и да пребъде царството ти! Амин!" мислех си.
Баща ми наруши тягостната тишина:
- Искаш да кажеш... искаш да кажеш, че може да се гледат мачовете на компютъра! На живо!
"Благодаря ти Господи - you ignorant bastard!". Просто трябваше да запазя спокойствие. Студена пот започна да се стича по врата ми.
- Не... Не казах това. Казах друго. Спомням си, че казах друго.
"Мисли!"
- Казах...
"Мисли! Мисли бързо!"
- Казах...
- Каза, че си ги гледал нашите с Италия в интернет, пряко.
- Не, не. Казах, че направо ги разцепихме. 3 на 0. След което внезапно спрях да говоря. Така стана.
- Каза, че си ги гледал в интернет! ПРЯКО!
- не. Казах, че съм гледал в интернет... мляко.. ДА... мляко... това казах. Гледах мляко. Гледах как доят крави в една ферма. Беше лудо. Знаеш, че се интересувам живо от млеконадой и добив на млечни продукти...
Трябваше да спася положението. Дори за сметка на самочувствието си.
- Стига глупости. Скоро играем с Чехия. ИСКАМ ДА ГИ ГЛЕДАМ! - врата се затръшна след него.
Какво сторих!
"Видях в интернет". Това трябваше да кажа. "Видях резултата в интернет. Само резултата. Не може да се гледат мачове на живо в интернет! Ти още малко ще кажеш, че и колите летят!". Това трябваше да кажа. Такива мисли ми се въртяха из главата, докато нагласях компютъра за баща ми. Пазех всичко в тайна, като скапан Илюминати. Дълги години. Дълги години на вятъра. Как можах...
- Готово ли е? Айде, че почват след 5 минути. - попита баща ми с жизнерадостния патос на спортен фен открил начин да си начеше крастата въпреки липсата на кабелна телевизия, и нахълта в стаята с пакет чипс и шише бира.
- Готово е. - отговорих, канализирайки цялата енергия на съществото ми в опити да не пусна сълза.
- Искаш ли бира? - ме попита и зае мястото си върху личния ми фотьойл, чиято част за сядане беше идеално оформена по гъзните ми бузи.

Photobucket
Това може да е, а може и да не е фотьойлът ми.

- Искам си живота обратно... - отговорих тихо и напуснах стаята.
Щяха да дават баскетболната среща между националите и Полша. Да. Европейското по баскетбол беше по същото време на годината, в което дават и това по волейбол. "Перфектната буря". Така наричах това съвпадение.
В един момент (за който съжалявам) дори се надявах националите ни и в двата спорта да отпаднат още в груповите фази (въпреки, че баскетболистите ни, според мен, ще направят точно това), за да ми спестят цялото мъчение да съм отделен от компютъра за повече от тоалетно време.
Не че не съм баскетболен фен. Цял живот ще съм бесен поддръжник на Бостън Селтикс. Но за да седна да гледам европейски баскетбол ми е нужно повече от чист патриотизъм. Доста повече. Да гледам как 212-сантиметровия Бойко Младенов остава сам срещу коша и поднася топката, вместо да я забие с две ръце, след завъртане на 360 градуса, крещейки припева на националния химн, чупейки таблото, за мен е като да гледам боксов мач, в който боксьорите си раздават шамарчета.

Photobucket
Нещо ей такова, само че с бял.

Пас съм за тази среща.
Влязох в кухнята. Спрях се по средата и се огледах. Скоро нямаше да излизам за по бира, трябваше да запълня времето си. Намерих място за сядане и се разположих. Запалих цигара.
- ОК. Какво правят хората без компютър? Как се забавляват? - запитах се.
Погледът ми попадна на електрически уред с формата на куб. Станах за да го разгледам по от близо. Захапах го - твърдо е. Това трябва да е телевизор. Приличаше на монитор, а съм чувал хората да се обръщат към монитора с думата "телевизор". Така, че това трябва да е "телевизор". Хм. Значи това е телевизор! Интересно...
На масата лежеше продълговато устройство с копчета на него. Същите свят и марка като телевизора. Дистанционно! Чел съм в Уикипедия за тези неща. Били революционни. Както колелото и огъня били за неандерталеца, така и дистанционното било за дебелия човек. Отделих 5 минути в изучаване на формата му. Голямо копче със странен знак привлече вниманието ми. Какво значеше? Може би е древен символ изсичан по стените на стари готически църкви? Може би е старинна руна символизираща слизането на бога-слънце сред поклонниците си за да въстържествува царството му? Може би е... А, да. Power-a

. Photobucket
Мистериозният символ...

Копчето за пускане и спиране. Това го имам и на кутията на компа. Да погледаме телевизия!
Страшно се вълнувах докато отново заемах мястото си на стола. Ще гледам филм! И то без да знам кой! Невероятен съспенс! Ще ми хареса ли филма, няма ли да ми хареса!
Натиснах копчето. Нищо. Обърнах другия край на дистанционното и пак натиснах. Пак нищо. Насочих дистанционното към телевизора и натиснах. Тръгна. Баси бързия телевизор! Нито зареди "Уиндоус", нито нищо - направо почна!
Даваха филм. Познах Кевин Клайн и Сигърни Уивър. Ах, къде е IMDB в този момент! Нищо. Заглавието няма значение. Ще му дам шанс. Запалих нова цигара и се облегнах.
Значи това е да си далеч от компютъра. Не е зле. Мога да го правя. Мислех, че ще е по-лошо. Мислех, че... Баси тъпия филм, честно! Да видим какво дават на другите канали. Тук дават "Очаквайте". Да видим. В неделя ще има шоу с Митко Цонев. ЦЯЛ ДЕН! Предпочитам да гледам 6 часа фаталната касета от "The Ring", отколкото Митко. Да сменим програмата. И тук "Очаквайте". Дебеличък чичка в работно облекло крещи колко е хетеросексуален и плюе. Вечерното шоу на Азис. Нека да бъда първия, който НЯМА да го гледа.
Угасих телевизора. Много ми дойде.
- ОК, какво друго може да правя? - отново се запитах.

Photobucket
...и огледах стаята...

Можех да свърша малко работа. Можех да попиша малко за сайта. Чудесна идея. Трябваха ми материали. Гледал съм по филмите, че хората без компютър пишат на хартия. С химикал. Хартия знаех от къде да взема - от тоалетната. Грабнах едно руло и го сложих на масата. Но химикал? Как можех да различа химикал в подредената обстановка на нормална стая с невъоръжено око? Имаше такъв наръчник в интернет. Сега ме е яд, че не го прочетох. С какво да пиша? На някои филми героите пишат с кръвта си, когато е много важно. Сега е много важно. Грабнах ножа и се приготвих да си набавя мастило. Каква жертва в името на изкуството! Каква... А, химикал! Чудесно. Развих рулото тоалетна хартия и започнах.
...
- Айде, компютъра е свободен!
- Какво стана?
- Паднахме. С 12 точки разлика.
- Келеши...

Влязох в стаята си и седнах на трона си. Ползотворна вечер. Научих доста за живота на хората неблогъри. И дори поработих малко. Друг път пак може да опитам. По-скоро няма...

След тази статия сигурно ще искаш да прочетеш за премеждията ми с "Мис "Playmate" '09, или да разбереш за мъките ми като играч в "Стани богат"...

Photobucket
Category: За живота от нещата | Added by: momoneymain (08.09.2009) | Author: MoMoneyMain
Views: 1368 | Comments: 56 | Rating: 5.0/6 |
Total comments: 2
26.11.2009 Spam
2. Svetlozar Mladenoff (smladenoff)
яко написано, но...... можеше секс да правиш, for God's sake!; копчето за On / Off е почти същото, lol laugh

14.09.2009 Spam
1. Aleksandar (^NOONE^)
biggrin biggrin biggrin biggrin biggrin biggrin biggrin biggrin biggrin biggrin biggrin biggrin biggrin biggrin biggrin biggrin biggrin biggrin biggrin biggrin biggrin
друго нямам какво да добавя...

Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]

Login form

Search

Site friends



    

Приятели:
IGB Advertising Ltd.

Statistics


Всички на линия: 1
Кибици: 1
Наши: 0