Monday, 29.04.2024, 7:44 AM
Welcome Guest | RSS

The Kakalashka!

Концепция за устойчиво развитие

Благосъстояние и устойчиво развитие Развитието е основен мотив за социалната и икономическата дейност на човека. То представлява израстване, съзравяне, постигане на пълнота по отношение на заложения потенциал. Обществото не разполага с изцяло обективни измерители на степента на развитие на индивидите. Не съществува – и не би могло да съществува – единно мнение по отношение на характеристиките на състоянието на пълно развитие. Разбирането ни за развитието се променя в самия процес на развитие, то отразява променящи се субективни възгледи.. Следователно концепцията за развитието отразява ценностната система и моралните норми на обществото и индивидите. Обществото е постигнало значителен напредък в своето развитие. Интензивността на развитието непрекъснато нараства. Икономиката, като средство за развитие, използва физически ограничени ресурси, чийто източник е природата. Ресурсите трябва да се използват по начин, осигуряващ база за развитие за много дълъг период от време (до безкрайност). Това означава осигуряване на непрекъсваемост на процеса на развитие при нарастване на неговата интензивност. Това необходимо условие за развитието може да се нарече устойчивост. Развитието трябва да бъде устойчиво – непрекъсваемо и с увеличаваща се интензивност. Устойчивото развитеи има 2 страни: 1) наличие на развитие, на процес на реално увеличаване на благосъстоянието; 2) устойчивост на процеса на развитие – наличие на условия за непрекъснато продължаване на развитието при увеличаване на неговата интензивност. Концепцията за устойчивост възниква във връзка с икономическото развитие и по-специално – с управлението на природните ресурси по начин, запазващ техните възпроизводствени възможности. Началото е поставено в Германия през XVII век по отношения на горските ресурси. Съвременното разбиране за устойчивост предполага запазване на цялата ресурсна база на развитието – освен природната среда като основа на всички дейности тук трябва да се включват изградения капитал, социалния и човешки капитал, културното наследство. Концепцията за устойчиво развитие се оформя през 70-те години на ХХ в., като се акцентира върху връзката между околната среда и икономиката. На Световната конференция за човешко развитие, проведена през 1972г. в Стокхолм, е взето решение за създаване на Програмата за околна среда на ООН. Голяма популярност концепцията придобива с доклада на Световната комисия за околната среда и развитие през 1987г., в който е добавен и човешкото измерение на устойчивото развитие. Докладът дава началото на бум в развитието на идеята за устойчивото развитие и на безкрайни спорове относно неговата същност. Нов тласък дава Конференцията за околна среда и развитие на ООХ в Рио де Жанейро през 1992г. Приетият на конференцията План 21 става основа за множество международни, национални и местни инициативи за устойчиво развитие. Форумът за устойчиво развитие в Йоханесбург през 2002г. е посветен на прилагането на решенията от конференцията в Рио. Избрани определения за устойчиво развитие 1. Световна комисия за околната среда и и развитие (доклад на Брундтланд), 1987 – Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на нуждите на настоящето, без да отнема възможността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени нужди. 2. Дейвид Пиърс, 1993 – Всяко общество, което си поставя задачата за устойчиво развитие, трябва да се развива икономически и социално по начин, който свежда до минимум онези дейности, чиито разходи са за сметка на бъдещите поколения, а когато тези разходи са неизбежни - да предвиди компенсация на бъдещите поколения за тези разходи. 3. Организация за икономическо сътрудничесво и развитие, 1998 – Висшият принцип на устойчивото развитиесе изразява в максимизиране на човешкото благосъстояние и осигуряване на подходяща икономическа, социална и природна база за бъдещите поколения. 4. Донела Медоус, 1998 – Добър живот за всички хора в хармония с природата. 5. Хартмут Босел, 1999 – Устойчиво развитие е съвместна еволюция на човешки и природни системи. История на процеса; ключови събития • 1972 - Първа Световна конференция по околна среда в Стокхолм • 1983 - Комисия БРУТЛАНД • 1987 - Отчет на комисия Брутланд "Нашето общо бъдеще" • 1989 - Подготовка на конференцията в Рио. • 1992 - Първа Световна Конференция на ООН, в Рио де Жанейро • 1997 - РИО+10 • 2002 - Втора Световна Конференция за околната среда и развитие в Йоханесбург • 2002- 2007 - Гьотеборг, Лисабон, Лайпциг Опорни точки в определението за Устойчиво развитие: 1. Околна среда -стари замърсявания (хвост, смет, кариери,други неиндентифицирани) вредни емисии от предприятията и транспорт; -биоразнообразие (Врана, околните планини и горски фонд); 2. Икономика -Техническа инфраструктура (ВиК, транспорт, енергетика); -Нови технологии, реконструкция на стари индустриални зони; -приватизация, икономическо преструктуриране, конкурентноспособност; 3. Общество -местна политика на евроинтеграция, включително законодателна инициатива; -координиране на Програма Местен Дневен Ред 21; -засилване ролята на НПО и гражданското общество; -подобряване качеството на живот. Устойчиво развитие в туризма Туризмът се счита за един от важните сектори на българската икономика. Неговият потенциал се доказва от приноса му към брутния вътрешен продукт, износа и валутните приходи, както и от създаването на работни места. Високата териториална концентрация обаче, в съчетание с еднообразието на продукта и пропуските в маркетинга на туристическите дестинации, намаляват шансовете досегашният темп на растеж да продължи в средносрочна и дългосрочна перспектива. Настоящата тенденция на развитие крие значителни екологични, социални и икономически рискове за вече свръхразвитите курорти. Приоритетната ос е в съответствие със Стратегическите насоки на Общността за сближаване, където туризмът се счита за една от мерките за насърчаване на икономическия растеж, а опазването на историческото и културно наследство - като потенциал за развитие на туризма. Стратегическите насоки подчертават също ролята на туризма в развитието предимно на селските региони и необходимостта от интегриран подход към качеството, съсредоточен върху удовлетворяване на потребителите и основан върху икономическите, социалните и екологичните измерения на устойчивото развитие. Специфичната цел на приоритета е повишаване на регионалния туристически потенциал за развитие и маркетинг на устойчиви и разнообразни, специфични за региона туристически продукти с висока добавена стойност, и увеличаване на приноса на сектора към устойчивото регионално развитие.
Category: School \| Added by: momoneymain (26.10.2008)
Views: 9361 \| Comments: 2 \| Rating: 4.9/7 \|