Monday, 23.10.2017, 2:33 AM
Welcome Guest | RSS

The Kakalashka!

Main | Registration | Login

Main » Articles » За живота от нещата

Инвазията на Дунав 7ми
Дневник на капитана, 20.03.2009г
Положението е тежко. Хибридите бяха вън от всякакъв контрол. Хибриди, хибриди, колко да са хибриди - чисти хлебарки са си. Никой от нас не успя да предвиди това, което се случи. Отначало бяха една-две, като светнеш лампата и се скриваха. Казахме си "Няма проблеми". Господи, колко заблудени сме били. Малко след това хранителните ни запаси започнаха да изчезват. Отново никой не обърна внимание. След това винаги имаше поне една в мивката всяка сутрин. Започнаха да изчезват хора... реагирахме прекалено късно. Отцепихме района на кухнята и тоалетната, обявихме бедствено положение и евакуирахме народа. От щаба се разсърдиха, но аз реших, че само така можем да спасим всички. Време е за ответен удар. Изпратих четирима от най-добрите си бойци да обезопасят района. Надявам се да успеят. Ако не успеят...Бог да ни е на помощ...

Екип:
Серж. Калоян "Сардж (от  Sergeant) Георгиев - главнокомандващ на отряда и снайперист по неволя
Редник Николай "Big Bertha" Кепов - тежка артилерия и леко поведение
Редник Дилян "Кестена" Ангелов - химически оръжия и радист на Петя
Редник Бранимир "Изеншнауцеа" Христов - шпионаж и нощни стелт операции, малка картечарка

00:06
х-л "Дунав", 7ми апартамент, in a galaxy far, far away...
Редниците се бяха строили за указания в малката спалня. Сардж обикаляше напред-назад в стаята и пушеше цигара. Внезапно заговори:
- Това е, войници! Трябва да защитим колонията. Врагът е многоброен, но за сметка на това хищен. Дадени са безброй жертви, ние няма да сме от тях! Можеше да ги ударим докато са малки, но някой отгоре има полза от тази висока смъртност! Какво знаем за врагът? Знаем, че вече владеят териториите от великата фаянсова стена та чак до дълбините на канала! - каза Сардж и удари с показалката по картата за евакуация при пожар на апартамента. - Знаем, че съществуват тук много преди ние да дойдем и се хранят с всичко. Врагът е непредвидим, момчета! Въоръжете се!
Отрядът награби четирите вестника оставени на масата.
- Ето и плана! Ще сформираме два отряда - "Небеснокафяв" и "Пепел от рози". "Небеснокафяв" ще сме аз и Кепов, ти и Христов ще сте "Пепел от рози". Ще ударим тук и тук, където са огнищата, както предполагат от щаба. Ние поемаме банята, "Пепел от рози" поемате кухенският бокс. Ще се чуваме по радиостанциите. Заповедите са точни - изчистваме периметъра и се прибираме по къщите си. Сверете си часовниците! Рандеву в голямата спалня в сто часа. Ясно! - изкрещя Сардж.
- ЯСНО! - изкрещяха хорово всички.
- Да го направим бързо и болезнено за тях и нека Господ бъде с вас, момчета. Свободно! - отново изкрещя Сардж с пламъка на закоравял войник.
- The bugs check in... - каза Кепов, шумно сгъвайки личния си вестник на руло.
- But don't check out! - отговори Кестена и също сгъна вестника си.
Отрядът напусна малката спалня.

00:10
Х-л "Дунав", 7ми апартамент, на входа на кухненския бокс

Христов и Кестена приближиха входа на кухненския бокс. Застанаха от двете страни на варата със сгънати вестници в ръце. Кестена преброи до три на пръсти и даде знак. Христов внезапно изрита вратата и тя се отвори, Кестена бързо успя да хвърли малка самоделка в кухнята и отново се долепи до стената. Чу се приглушено БУМ.
- Go, go, go! - изкрещя Кестена.
Двамата влязоха и се заоглеждаха в тъмното с насочени вестници. Нямаше никой.
- All clear! - каза Кестена.
- Кво? - не разбра Христов.
- Абе, чисто е! - отговори му Кестена.
Двамата свалиха противогазите. Кестена се пресегна и светна лампата.
- Няма никой. - отбеляза той, без никой от двамата да забележи хлебарката, която се шмугна под пешкира зад тях.
- Мбах ги у гъзъ! - промърмори Христов.
Двамата се спогледаха и обърнаха поглед към хладилника. Вдигнаха оръжията си отново и скъсиха дистанцията с охлаждащата техника. Кестена преброи до три на пръсти и отвори вратата. Христов светкавично се извъртя към хладилника, изкрещя и нанесе 2-3 предупредителни удара с вестника. После тишина. И там нямаше помен от хлебарки. Христов реши да провери в камерата и я отвори рязко. Вътре някой беше забравил парче наденица, което по-късно експертизата нарече "Древния". От миризмата Кестена се наведе и започна да повръща, а Христов покри с ръка устата и носа си.
- Какво е ставало тук? - зачудиха се с погнуса двамата. Паниката започваше да ги обзема. Бавно, но сигурно.
В този момент странен шум дойде откъм мивката. Двамата се спогледаха и заеха бойна позиция. Христов даде знак с глава на Кестена и той се приближи към мивката. Капки пот избиха по челото му. Дишането му се учести. Вече едвам преглъщаше. Бавно скъсяваше дистанцията. Започна да усеща вестника влажен, пропит с потта от ръцете му. Бавно и тихо се наведе над мивката. Зениците му се разшириха в пристъп на първичен страх.
Мощен писък отекна в коридора...

00:10
Х-л "Дунав", 7ми апартамент, на входа на банята

Кепов разби ключалката и тихо отвори вратата. Погледна към Сардж, който му кимна и той влезе тихо в банята. Посегна към ключа на лампата, но Сардж му хвана ръката и поклати глава. Останаха на тъмно. По-тихи от тишината двамата навлязоха в "горещата" зона...която беше 2 на 2 метра голяма. Изглеждаше, като че и този периметър да е чист. Сардж знаеше, че не е така. Искаше да ги изненада докато спят. В този момент радиото му изпращя
"Тук "Пепел от рози"....... засада...... наденица....... Кестена..." пухтеше някой по станцията, която даваше прекалено много смущения за да се получи смислен разговор. След това прекъсна.
В този момент банята оживя. Хиляди хлебарки изскочиха от укритията си и се нахвърлиха върху двамата бойци. Кепов извади двата вестника и стисна по един във всяка ръка, след което започна да раздава безпардонни удари наляво и надясно, докато си повтаряше молитви.
- Please Lord, give me strenght... - двадесет хлебарки паднаха размазани. - ...so I can fall on thee sinners... - още двадесет. -...with all my power, oh Allmighty... - труповете падаха около него. - ...parish all my enemies... - Кепов раздаваше удари. -... revenge for my fallen brothers! - на мястото на всеки две паднали в боя хлебарки се появяваха нови четири. - Please Lord, wash my sins with blood... - продължи Кепов, но умората си каза думата. Лявата му ръка се удари в мивката и вестника падна на земята. В паниката си Кепов се подхлъзна, загуби равновесие и падна на земята. Хлебарките се скупчиха отгоре му и когато се махнаха отдолу беше останал само горен ред зъби.
Сардж беше затиснат в ъгъла и плющеше на поразия. Вестникъ му се окъса и след още няколко удара вече съвсем щеше да сдаде багажа. Той бързо го хвърли и грабна близкия дезодорант. Запали запалката, сложи я пред дезодоранта и натисна. Огнената струя запали близките хлебарки.
C'Mon, lil' mutherfuckeeeeers! - крещеше Сардж с блясък на лудост в погледа и широка усмивка. Дезодорантът взе да прекъсва. Сардж го захвърли, обърна се и угаси лампата.
Настана тъмнина...

00:20
Х-л "Дунав", 7ми апартамент, в кухнята

Хлебарките заизлизаха от мивката. Екип "Пепел от рози" заотстъпва.
- Прекалено много са! - изкрещя Кестена.
- Отстъпление! Отстъпление! - крещеше Христов и раздаваше удари с вестника. След няма и метър успя да излезе от кухнята. Кестена успя да се измъкне от вълната и затвори вратата. В този момент една от хлебарките се промуши отдолу и се качи на крака му. Кестена изкрещя и падна на земята. Христов спря да бяга и се обърна уплашен. Кестена му изкрещя:
- Продължавай! Аз ще се оправя!
- НЕ! - отговори Христов и тръгна да се връща.
- Чу ли какво ти казах, войнико! - изкрещя Кестена и го плясна с вестника по главата. - Твърде късно е за мен. Продължавай към точката на рандеву. Аз ще ги задържа. ТРЪГВАЙ!
Христов изломоти "Мбах та у гъзъ", пусна сълза издайница, обърна се и започна да бяга към голямата спалня.
Кестена уби хлебарката на крака си. Другите хлебарки блъскаха по вратата. Нямаше да ги задържи дълго изгнилото дърво. Кестена се дотъркаля до стената и опря гръб в нея. Изпука си врата, запали цигара и събу чехлите си. Стисна здраво по един във всяка ръка и каза:
- Айде да ви видим!
Вратата поддаде под тежеста на хлебарките и се счупи с оглушителен трясък.
Бягайки Христов чу вледеняващ кръвта вик идващ от мястото където остави приятеля си. "Не, не, не, мбах ги у гъзъ" помисли си той и продължи да бяга. Отвори радиостанцията и започна да крещи в нея към другия отряд. Трябваше да ги предупреди. Сигналът прекъсна.

00:35
Х-л "Дунав", 7ми апартамент, коридор

Христов наближаваше мястото на срещата. Минавайки покрай банята голяма ръка се протегна, сграбчи го в гръб и го дръпна в тъмното. Всичко утихна.

00:36
Х-л "Дунав", 7ми апартамент, баня

Някой беше сложил ръката си на устата на Христов, а с другата го беше обездвижил. Христов не виждаше нищо.
- Аз съм. Тихо. - каза шепнейки Сардж в ухото му. - Из цялата баня са. За момента не ни виждат. Ще те пусна но нито звук.
Христов кимна и Сардж освободи хватката.
- Имаше засада... изгубихме Кестена... твърде са много. - не можеше да си поеме дъх той.
- Знам. Кепов също не успя. - отговори Сардж.
- Голямата спалня... - се опита да каже Христов.
- И там е пълно. Чакали са ни през цялото време. Все още можем да успеем. Прекалено е опасно да оставяме това място така. Имаш ли експлозиви?
- Само два.
- Ще стигнат. И аз имам два. Трябва да изравним това място със земята. Излизаме на бегом на три. Вземи моите експлозиви. Дай ми вестника си. Ще бягаш напред и на всеки две крачки ще слагаш бомба. Аз ще бягам след теб и ще ги държа на разстояние. Не поглеждай назад. Движим се по коридора и излизаме от вратата на апартамента.
- Ясно! - отговори Христов, предаде личния си вестник и взе експлозивите. - Готов съм, Сардж.
- По мой сигнал. - каза Сардж, извади ланеца си и целуна кръстчето висящо на него. След това вдигна ръка и я сви в юмрук. - Стой. Стооооой. Стооооой. ТРЪГВАААААЙ! - изкрещя той и разтвори ръката си.
Христов изхвръкна от банята, сложи експлозив на земята и продължи да бяга към изхода. Сардж бягаше след него и отбиваше атаките с двата вестника. Една хлебарка скочи към лицето му, но той извади цигарата от устата си и я заби между очите и. Христов вече беше сложил три от експлозивите. Изхода беше на няколко крачки. Сложи и последният и излетя през вратата. Сардж пое няколко удара от гадините, но успя също да напусне огнището. Заключиха вратата.
Сардж извади малък цилиндричен предмет с голямо червено копче на него с надпис "BOOM!". Двамата се спогледаха и Сардж натисна копчето. Апартаментът избухна в пламъци. Двамата се обърнаха и завървяха към изгрева.
- Утре ще си имаме сериозен разговор с хазяйката. - отбеляза Сардж.

Photobucket
Category: За живота от нещата | Added by: momoneymain (26.05.2009) | Author: MoMoneyMain
Views: 638 | Comments: 4 | Rating: 5.0/9 |
Total comments: 4
04.07.2009 Spam
4. Krissy
Strahotno e! Ne znam kak gi izmislqte tezi istorii, no sa vurha! :))

30.05.2009 Spam
3. Ognqn (ogshigil4e)
daaaa bravo Koki4 tozi pyt nadmina sebe si biggrin biggrin
Razpilqh se ot smqh smile malko mi e tyjno za kestena i kepov no se radvam 4e pone vii ste se otyrvali wink

28.05.2009 Spam
2. Maria Kiprova
Evala (bow) ... Sega ve4e znam i kum kogo da se obyrna kogato imam problemi s podobni gadinki. smile A pyk ako izmislite i ne6to za komarite polu4avate i nagrada.
Отговор: на линия сме 24/7
за комари вземаме по-скъпо smile

28.05.2009 Spam
1. Kristina Vasileva (Kris)
hahhahahahaah, na "Една хлебарка скочи към лицето му, но той извади цигарата от устата си и я заби между очите и." ve4e totalno ne izdyrjah...:))))))))))))))))))) haha mn mn dobro
Отговор: Радвам се, че ти е харесало smile

Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]

Login form

Search

Site friends



    

Приятели:
IGB Advertising Ltd.

Statistics


Всички на линия: 1
Кибици: 1
Наши: 0