Monday, 23.10.2017, 2:33 AM
Welcome Guest | RSS

The Kakalashka!

Main | Registration | Login

Main » Articles » За живота от нещата

I've got a dream!
                                                                          
За едни начетени хора ,като нас двамата с колегата kestena_rs, областа на маркетинга и ПиАр-а нямат никакви тайни. Затова беше нормално бизнесът ни да поеме по една, бих казал, логична и необходима посока. С думата бизнес се обръщам към любимия ни (и на всички останали хора) по света сайт. Така се появи НОВОТО ЛОГО. Скоро ще го виждате навсякъде в заобикалящия ви свят. Билбордове, телевизионни реклами, WS Teleshop... Няма нужда да изброявам. Отне ни малко повече от един час, за да изработим тази смесица от Calvin Klein, Reebok и Пършевица, която гледате по-горе, но си заслужаваше всяка една секунда пред компютъра, всяка изпушена цигара и всяка псувня по този иначе толкова симпатичен, но адски малък харддрайв, с който разполагам. НО... щом е за феновете - няма да се стискаме. Ако трябва и 2 часа ще отделим, но ще зарадваме милиардите, седнали пред компа си, зажаднели за новата порция тънък хумор и неподправен сарказъм идващи на талази от наша страна. Дължим го на света, както каза kestena_rs. Прав си, колега, прав си...
"Имам си една мечта" е казал д-р Кинг (ако знаеше, че ще го убият малко след това, дали е щял да мечтае за друго?). И аз си имам такава. И тя е световно интернет господство!
Представете си 8-годишната братушка Юри седнал пред машината си и се рови в Какалашката. Забил лицето си в монитора, защото не разчита буквите, допива второто стъкло с водка, а е едва 10 сутринта. Баща му вече е пиян и бие майка му на 1 метър от него, крещейки "Бляд! Бляд!", но Юри не забелязва. Юри е в един друг свят - светът на какалашката. Баща му промърморва "Нйет челавек - нйет праблйем!" и изгонва майка му от апартамента, хвърляйки пиратки по нея, саморъчно запалени от цигарата в устата му. Но Юри не забелязва. Юри е в един друг свят. По-хубав... 
Представете си как 10-годишното китайче Цун Кай Уй се прибира у дома след тежкия работен ден в суетшопа, преминал в шиене на американски маратонки и побой през 15 минути от страна на шефа. Условия, които за някои хора са тежки. Но Цун Кай Уй не е от тези хора. С горда усмивка той се прибира в дома си, защото мисълта, че ще седне пред компютърчето си и ще отвори Какалашката, за да прочете какво ново са измислили остроумните админи, го прекарва през тежкия ден. Представете си как върви към щайгата си в другия край на стаята, по пътя изблъсква 3ма братя и 3 сестри, сяда и разцъква иконката на Мозилата. Набира сайта, зачита се, усмихва се. Пак се зачита, пак се усмихва, този път по-широко. Братята и сестрите му чакат да им сподели смешното. "Хая харрре ой аррро ин сен MoMoney сан?" го питат те, но Цун Кай Уй е в друг свят вече. Свят на надсмиването над ежедневния абсурд.
Представете си 6-годишното сомалийче Дикембе - седнало, чисто голо на земята пред лаптопа си, рови се из kakala6ka.ucoz.com. Ребрата му се четат, слюнката капе по клавиатурата. Докато натиска копчето на мишката пръстчето му се чупи, защото не е яло от 2 години и калция отдавна вече е само хубаво пожелание за рожденния ден. Но Дикембе не усеща. Той е в друг свят вече. Американски самолет прелита, пуска се огромен кашон с помощи, закаченият парашут на кашона се разпъва с едвам забележимо "Пуф" и помощите се спускат бавно към селцето на Дикембе, като есенен лист, току що окапал от дървото си. Племето е в екстаз. Всички бягат към падналия кашон и крещят "Курикарум! Курикарум!" Само малкият Дикембе не помръдва. Дикембе е в един друг свят...
Представете си 13-годишния пакистанец Агджа. Седнал пред компа си, чете какалашката. Куршуми свистят покрай него, изстреляни от комшията, с когото са във война от 3 години, но Агджа не забелязва. Агджа е в един друг свят. Баща му крещи от другата стая "Донеси ми нов пълнител Агджа! Този свърши!" (съжалявам, но не знам пакистански). Но Агджа не забелязва. Агджа е в един друг свят. Баща му пада покосен от вражески куршуми и изтърва гранатата в лявата си ръка. Всекидневната избухва и отнася 3ма тежковъоръжени 6-годишни братя на Агджа. Но Агджа не забелязва. Агджа е в един друг свят. Майка му го целува по бузата за сбогом, връзва червена лента на главата си, облича ръчно изплетен елек от динамит и с бесен вик излиза от къщата, бягайки към съседната такава. Малко преди комшиите е отстреляна и избухва на площада, без да достигне крайната си точка. Агджа не забелязва. Агджа е в един друг свят. По-хубав свят.
Ако това го пишех на лист, сега той щеше да е надупчен от сълзи. Щастливи сълзи. Това е моята мечта. Предполагам мечтата на всички. Нека да се опитаме да достигнем до тази утопия.
Дължим го на света.
Category: За живота от нещата | Added by: momoneymain (29.03.2009) | Author: MoMoneyMain
Views: 513 | Comments: 3 | Rating: 5.0/6 |
Total comments: 3
09.05.2009 Spam
3. bella
SUPERRR I HOPE SO FOR YOU:)))
4ovek bez mz4ti e 4ovek bez bude6te...SAMO TAKA

12.04.2009 Spam
2. Ralitsa ({RaLiTkA})
bravoooo cool

04.04.2009 Spam
1. MixMan
Бате, респект :DDDDDDDDDDDDDDDDDDD

Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]

Login form

Search

Site friends



    

Приятели:
IGB Advertising Ltd.

Statistics


Всички на линия: 1
Кибици: 1
Наши: 0