Monday, 23.10.2017, 6:56 PM
Welcome Guest | RSS

The Kakalashka!

Main | Registration | Login

Main » Articles » Имало едно време...

По следите на изчезналата Какалашка
Слънцето вероятно беше изгряло преди час и половина. Никой не можеше да каже, поради норманата за Албиона облачност.
"Предполагам купеста облачност, с превалявания на места. Минимални температури от 3 до 5 градуса на места." помисли си г-н Main с прецизността на Деси Muthafuckin Банова. "Передаем сведения из города Лондона об уравень реки Темз в сантиметра. Лондон - сан шанжман."
Беше се събудил преди малко и налапал лулата си, лъскаше персоналния си бастун. След 3 минути си обу гащите и реши да лъсне истинския бастун. Беше си пуснал модерната по това време лондонска рап група "Sherlok Homez and What,Son!" и припяваше на фалцет.
Вратата се отвори с трясък и вътре влезе личният му помощник г-н Chestnut.
- Фор дъ лов ъф Год, г-н Chestnut. Защо е нужна цялата тази олелия? - поинтересува се г-н Main.
- Ари уа! Наспа ли са? Уа?
Помощникът на г-н Main не беше чист Лондончанин. Вероятно не беше чист британец въобще. Не беше чист... и по принцип.

Photobucket

- Йес, индийд. Кажи сега, олд блоук, какво е толкова важно, че да прекъсне сутрешното ми лъскане?
- Епа, имаме нов случай. - израдва се Chestnut, извади юсче ракия от пояса си, удари голяма глътка и обърса устата си с опакото на ръкава.
"Това е толкова сър Артър Конан Дойл срещу Алеко Константинов" помисли си за секунда г-н Main.
- Ще бъдеш ли така добър да ме въведеш малко по-подробно?
- Мигар не разбра? Свещенната какалашка липсва от неколцина месеца. Никой я не знае дека е. Епа ората кажуват да я потрсим, белким я врънем. - отговори Chestnut, отпи от юсчето и ръбна люта чушчица.
- Интръстинг. Мисля, че е време да намерим тази свещенна какалашка, г-н Chestnut. - каза г-н Main и стана въодушевен от креслото си. Причерня му, защото стана прекалено бързо. От известно време липсваха случаи за разрешаване. - Да тръгваме!
- Ей ся. - рече Chestnut, извади буркан свинска мас, бръкна вътре с шепа и намаза косата си. Така тя придоби невероятен блясък и отвратителна миризма едновременно. - Айдя.
- Блъди хел, Chestnut. - измърмори г-н Main.

...

Слязоха от каляската пред свещенният храм на какалашката, където хиляди поклонници скърбяха по изгубената реликва. Това беше най-тъжното нещо, което г-н Main беше виждал някога.

Photobucket
А колко весело беше всичко преди...

Хора облечени в черни плащеници бяха насядали пред храма и плачеха с всичка сила. Други проклинаха съдбата. Трети извършваха ритуални самоубийства.
"Анархия" помисли си Main и погледна златния си часовник, който наскоро беше взел "на заем" от един бял заек.
"Лайно" помисли си Chestnut и избърса цървула си в близката тревица.
Двамата детективи влязоха в огромната сграда. Интериора беше решен в нормалния за времето си готически стил с леки нотки на Рококо и селски обор. По стените висяха икони, а на насрещната стена беше опъната картина с внушаващи размери, изобразяваща двамата светци на тази частна религия, разпнати на кръстове в кралско синьо, а две бесни хрътки късаха от месата им и се хранеха.

Photobucket
Твърде вероятно е да горим в ада за този колаж...
Но поне ще бъдем там с майка ти... йес..
.


Г-н Main и г-н Chestnut решиха първо да посетят и разпитат попа. Преминаха покрай стара жена, която, гола до кръста, се самобичуваше, плачеше и след всеки удар целуваше икона с лика на св. MoMoney.
"Тъжно" помисли си Main.
"Ненки" помисли си г-н Chestnut, намигна и и изпрати въздушна целувка.
Попа седеше сам в малката си одая и ревеше неутешимо, заврял лице в шепите си.
- Гуд дей, лендлорд! - поздрави г-н Main.
- Мара! - поздрави г-н Chestnut.
- Оооооооо черен деееееен!!! - продължи да плаче попа. - Тъмни днииии настанахааа, господаааа!!! Господ ни обърна гръъъъъъъб. Прибра си нашата какалашкаааааааа.
Престъпно количество сополи се стичаха по цялата брада на попа. Той избърса лицето си и се опита да си придаде по-спокоен вид. Лицето му беше зачервено и подпухнало, все едно беше преживяло тежък мензис.

Photobucket
"Оооо, Господи!!! Спаси това дете от вечните огньове на греха!!!
Дай му да пие от свещенният сок на избавлението!!!


- Кажете какво има, господа.
- Искаме да ви зададем няколко куесчънс. Ако е пасъбъл, естествено. Във връзка с изчезналата реликва.
- Думай, чадо.
Г-н Chestnut извади смачкана хартия от джоба си и химикал иззад ухото си. Наплюмчи шумно химикала и зачака в нисък старт отговорите на попа.
- Ол райти ден. Кога за последно видяхте святата какалашка? - запита г-н Main, напалвайки лулата си.
- Преди неколцина месеца, чадо. После, изведнъж, изчезна от мястото, където я съхранявахме. Все едно се изпари.
- Някой съмнителен да се е навъртал наоколо непосредствено преди изчезването и?
- Чадо, това е религия, която почита кочан от царевица. Колко нормални и несъмнителни хора мислиш, че се навъртат тук?
- Няма нужда от целия този сарказъм, попе.
- Чшшшш, чиче! Ке ти напрайм главата... - изкрещя верният помощник на Мейн - г-н Chestnut и извади пищов-кремъклия от пояса си. Отне му 7 минути да го изчисти, напълни и зареди, след което го насочи към попа. -  ... буца лед!
- Ноу нийд фор дис. - отклони пистолета г-н Мейн. - Имате ли нещо против да поогледаме ъраунд?
- Нямам нищо против. - рече попа, като все още държеше ръцете си високо вдигнати.

...

- Косъм! - каза г-н Мейн и вдигна нещо с пинсетите от земята. Извади лупа и я сложи пред едното си око. Това, принципно, беше крайно излишно, тъй като той разполагаше с чифт огромни очила, през които ако погледнеше право в слънцето щеше да се концентрира сноп светлина, способен да пробие дупка с радиус от 10см в главата му.

Photobucket
Нещо такова, само че наобратно и през главата...


Мястото около стойката на изчезналата реликва беше толкова празно, че единственото нещо, което присъстваше вътре беше липсата на доказателства. По тази причина г-н Мейн беше най-добрият детектив в света - можеше да намери косъм на всяко едно място. Историята говори за случай, в който Мейн намерил косъм на заподозрян в неизчистена бръснарница.
Г-н Chestnut дотърча в свински тръс и дръпна косъма от пинсетите, след което го облиза, примляска и се загледа отвеяно нагоре.
- Кучешки. - разсъди той и пак облиза косъма. - Интимен...
- Никога няма да спрете да ме учудвате, г-н Chestnut. - отговори г-н Мейн и повърна малко в устата си.
Chestnut отново облиза косъма.
- Порода - златен кокер. Пол - мъжки. - Chestnut подаде косъма обратно на г-н Мейн.
- Задръж го. - отклони г-н Мейн. - Настоявам.
След кратък размисъл г-н Мейн заключи.
- Само един човек в града има такава порода кучета, Chestnut. Това е Граф Блекмор.
- Жа га разпиляами ли, уа? - зарадва се Chestnut и в момент на еуфория се изплю върху гъзовейката си.
- Нямам идея какво казахте, г-н Chestnut, но мисля, че трябва да го посетим.

...

- Давай! Давай! Има място! То ще се чуе! - подвикваше г-н Мейн на Chеstnut, докато втория даваше назад за да паркира каляската на едно доста тясно място.
Бяха пристигнали пред сградата, в която живееше Граф Блекмор. Г-н Мейн отново напали лулата си, а Chestnut пусна малкото си прасенце-домашен любимец да побяга наоколо.
- Стой тука, Анастасйе! - изкрещя му и добави под мустак. - Тойта мама...
Г-н Мен почука на огромната дъбова, боядисана в черно врата. Цялата сграда беше огромна и черна. би изглеждала някак заплашително, но на фона на целият дъжд, всичката кал и г-н Chestnut, изглеждаше най-нормална 4-етажна готическа къща.
Никой не отвори. Г-н Мейн бръкна в джоба си и извади връзка шперцове.
- Оби, чекай. - прекъсна го Chestnut, наведе се и бръкна под изтривалката.
- Фор крайстс сейк, Chestnut! - извайка се Мейн, след като забеляза как половината задник на Chestnut лъсна гол.
- Смичат ми са потурките га клецам. Видя ли ми вадорицата, уа?- изхили се Chestnut, надигна се и подаде ключ на г-н Мейн. - Ей га, уа!
- Сми..?!? Ок, няма значение! Добра работа г-н Chestnut. - Мейн взе ключа от ръцете му и отключи.

...

В къщата беше тъмно. Усещаше се влага, въздухът беше тежък и с миризма на кучешко. Г-н Мейн знаеше, че не са сами.
- ЗНАЧИ ВСЕ ПАК РАЗКРИХТЕ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА СВЕЩЕННАТА КАКАЛАШКА! - чу се басов глас от тъмното.
Лампите светнаха. По средата на стаята, на голям черен трон седеше Графа. Но не Владо Ампов. Блекмор. В краката му лежаха две хрътки в бойна готовност (ако може така да се каже (май не може)).

Photobucket
Луксозен трон от черна кост, инкрустирана с ИСТИНСКИ черепи,
за вашата всекидневна. Само от IKEA!
Първите 10 поръчали, получават и тази секси и изящна коса,
за да сеят смърт през почивните си дни!!!



- СЕДЯХ И ЧАКАХ НАЙ-СЕТНЕ ДА ДОЙДЕ ТОЗИ, КОЙТО РЕШИ ЗАГАДКАТА НА ИЗЧЕЗНАЛАТА КАКАЛАШКА!
- Какалашката липсва от месеци. През цялото време ли седя на тъмно, чакайки някой да те открие? - попита Мейн.
- ...
- В смисъл, малко е странно. Дори бих казал...
- ТОВА НЕ Е ТВОЯ РАБОТА! - изкрещя Блекмор и насъска кучетата срещу детективите.
Двете хрътки скочиха и се спуснаха към Мейн и Chestnut.
Г-н Мейн започна да рови из джобовете си за да извади личното оръжие. Извади йо-йо, близалка, колянов вал, шведска помпичка за пенис, винтоверт, щрайхмус, кутия кафяв байц, връзка банани, новото по-малко Космо, брокат, но пистолет нямаше. Докато разсъждаваше спрямо всичките боклуци в джобовете си, г-н Chestnut започна да издава нечленоразделни гърлени звуци, да отделя слюнка и да се зачервява като домат.
- Брррррррруууаааа, вашто мами да...
Кучетата се спряха на място и загледаха изплашени.
Chstnut събу левия си цървул и го заметна по едното куче. То побягна изплашено. Второто помириса цървула и тутакси припадна, а месото му се отдели от костите и се изпари, а самите кости станаха на пепел, който вятъра издуха.

 Photobucket
За секунди...


- Каква невероятна идея, г-н Chestnut! И каква невероятна липса на елементарна хигиена същевременно! - опули се г-н Мейн.
Chestnut не отговори, а взирайки се дълбоко в Блекмор, събу и другия си цървул. Блекмор преглътна тежко...

...

- Още един решен случай, г-н Chestnut! Само едно не ми е ясно. - започна да обобщава г-н Мейн, докато обикаляше и пушеше в личното си имение.
- Какой то, уа? - запита Chestnut
- За какво му е била нужна на Блекмор дъ блъди какалашка? - загледа се през прозореца Мейн, с мъчително чувство изписано на лицето.
Г-н Chestnut бръкна в пояса си и извади свещенната какалашка. Мейн се опули насреща му.
- Уай, това е доста безотговорно от ваша страна, г-н Chestnut! Но все пак - така може да разберем мотива на Блекмор! браво, г-н Chestnut, браво! Моля, инспектирайте и кажете с каква цел е била нужна какалашката на Блекмор.
Г-н Chestnut облиза свещенната какалашка:
- Удоволствия. - облиза я отново. - Анални.
Г-н Мейн повърна.

...


We're back, bitches...



Photobucket
Category: Имало едно време... | Added by: momoneymain (03.04.2010) | Author: MoMoneyMain
Views: 2072 | Comments: 2 | Rating: 5.0/5 |
Total comments: 2
16.04.2010 Spam
2. Manuel
Хареса ми много.Извратена история.От извратени хора за извратени хора.

06.04.2010 Spam
1. Svetlozar Mladenoff (smladenoff)
clap YOU SAID IT!! clap clap clap clap

Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]

Login form

Search

Site friends



    

Приятели:
IGB Advertising Ltd.

Statistics


Всички на линия: 1
Кибици: 1
Наши: 0