Monday, 23.10.2017, 6:56 PM
Welcome Guest | RSS

The Kakalashka!

Main | Registration | Login

Main » Articles » От Улицата

"До Колорадо и назад" ...или един миксман в Америка (Част 1)

MoMoneyMain: Един пост от нашият гост-какалашкин Светлин Големански aka MixMan. Опитвахме се да го приобщим доста време - той се дърпаше. Естествено, осъзна, че няма къде да бяга. Поплака си и предаде ръкописа на творбата, която ще прочетете по-долу, а ние махнахме електрическите проводници от зърната и гениталиите му.

Още негови произведения може да прочетете тук - Kolkomuzika.com



УВОД: През лето 2006-то бях в Щатите на студентска бригада и притиснат от бруталната действителност родих няколко цветущи мейла, които изпратих до мои приятели тук в БГ. Всичко, което ще прочетете е основано на реални факти, има и снимков материал. Специално форматирах и кирилизирах текста за по-лесно четене. И така, представям ви социо-културния пътепис:

 

 

До Колорадо и назад

или един миксман в Америка

 

 

„Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане"

Оскар Уайлд

 

 

USA Mail №1

 

 

Ко прайте вееее? :-)

Holla back from Steamboat Springs, Colorado! Yeaaah, babyyy!

Кой сега е номер едно, на кой му скъсват гъза от работа? На мен.

 

За пътуването:

Еба ни се майката от път – 28 часа, три самолета, не се пуши никъде, много простяхме (новото мото на италианските авиолинии – „AlItalia – bring your parachutes!”)

* Забележкав презокеанския полет нямаше безплатен алкохол. Ужас. Откога чака батко ви да се изтегне на седалката и да махне небрежно с ръка на стюардесата за another one, please”, хвърляйки един поглед на чашата с уиски пред себе си. Ама на! Нямаше, мамка му L

...

Голямо приключение беше като пристигнахме най-накрая посред нощ някъде към 01:00 в градчето, където ще живеем. Ванът, който хванахме ни остави в базата на фирмата, за която ще работим. Почти пълен мрак, студено, в края на града, и ние с целия си багаж - филм ви казвам. Според уговорката с шефа, в една от караваните (оставена отключена) намираме голям жълт плик с надпис „NICK” (единият от групата), в който имаше кратко писмо, ключ за запазената ни квартира и карта на местоположението ѝ, нарисувана на ръка. Трилър.

 

За квартирата:

Супер е, напълно обзаведена (тези, които са бригадували знаят, а тези които не са – да питат тези, които са). Сега най-интересното – понеже сме 5 човека, а спалните са 2 с по 2 легла, в едната спалня събрахме двете легла и познайте кой спи по средата. Да. Предполагах, че ще бъде авантюра това USA лято, но не си бях представял, че ще спя между два пръча. Тъпото е, че управителката на комплекса живее в апартамента над нас, ама засега се скатаваме.

 

За градчето:

Steamboat Springs (на български – Параходево, или Параходчане) е китен зимен курорт, всичко е чисто и подредено, вижте тук: www.steamboat.com

Намира се между планините, надморската височина е около 2500м, слънцето пече убийствено! И изобщо няма животни, нали... не. Когато ходим на работа с пикапите, покрай главния път тука (Highway 40) постоянно виждаме сърни, елени, прерийни кучета и разни други. Видяхме една лисица точно до City Market-a, а онзи ден излизаме с адаша от WalMart и улицата пред нас пресича не кой да е, а г-н Скункс. Абе пофта! На работа ни предупредиха, да не си хвърляме боклука прекалено рано сутрин, защото мечките от планината надушвали и слизали долу да тарашат кофите, та било опасно де. Това изобщо не ме притеснява, не.

       

За работата:

Първият ден направо не знаехме къде се намираме след работа. Супер много ни сгърчиха всички. Чудехме се да се смеем ли, да ревем ли. Сега след 4 дена е по-добре, но принципно работата е доста тежка, физическа. Мен лично ме пращат на различни места, почти всеки ден съм с различни екипи, на различни обекти. Май ме цанят за курва на компанията. Един ден копая канали за напоителни системи, друг ден правим цветни лехички, ей такива неща. Явно усетиха крайно провинциалния ми манталитет и още първия ден ме избочиха да карам едно малко тракторче, мале лудница. Като се изреза батко ви нагоре по баира, гааааааааз, мръсната гъзария! Казва се „skid loader” това техническо чудо, прилагам снимка, взета е от google, по нататък с мен.

 

Правя средно по 9 часа на ден, което е добре, дано така да продължи. Събота и неделя не се бачка, но тука предлагат доста jobs в градчето, ще видим какво ще измислим.

 

 

край на писмо №1.

 

 

 

USA Mail №2

 

Дебре, дебре, дебреееее, ррррррр :))))))

 

И така, почва се:

Кой каза, че студентските бригади не развивали езика? Ще оборя тези твърдения. За престоя си до момента тук, аз лично научих доста нови думички. Особено такива свързани с работата ми, например:

 

Shovel – лопата (често използвана дума)

Rake – търмък (не толкова лоша дума)

Pick – кирка (много гадна дума, и нямам предвид, че се пише гадно)

Wheelbarrow – ръчна количка (много тежка дума)

Trench – канал, ров (всекидневно използвана дума в съчетание с някои от предните думички, буквален превод – „окоп”)

Trencherмашина за правене на канали (дума със спомагателно значение, не се използва често, за сметка на едно друго съчетание – trenching shovel)

 

Научих и някои изрази, като един от особено любимите ми е:

"Hey, why don't you grab that trenching shovel and do some

trenching right over there to the trencher?!"

Ех, език, език – втори майчин, ти мой любим!

 

Хмм, да видим какво друго не ме притеснява този път. Например, че брат ми, който е на бригада във Флорида, миналата седмица го евакуираха, заедно с целия град, щото видите ли някакво си ураганче „Денис” със степен 3 от 4, ей така си минавало оттам. Идеално, тъкмо да се разходят момчетата, нали са дошли свят да видят. Както и да е, този път се размина, брата каза, че има разрушения, но техния мотел е добре. Така, че сега съм радостен и спокоен. До другата седмица, когато щял да намине друг ураган.

 

За снимките:

Принципно сами говорят за себе си. Двете са от Форд Мустанг Фест, който се състои ежегодно тук в Параходево, беше интересно, бла бла бла... Има няколко от едно напиване, дето си устроихме в нас, след като бяхме взели първите по-големи пари, и както виждате доста се понасрахме. А по едно време както си пием, влезе някакъв каубой с куче на верига, поогледа се замаян и си излезе.

Снимката с кооператора – без коментар.

 

                     Jack Party                               "the shovel & the pounder" dance

                    

                                     Сливополски кооператор

 

За колата:

Купихме си джип от един колега от работа. Сега вижте как звучи (не гледайте снимките още): Isuzu Trooper ’90, 2.9л инжекция, 4х4, CD Alpine. Бегачка ве.

А сега действителността (погледнете снимките): като го взехме изобщо не работеше (което някак си оправдава колосалната цена от $250), обаче единият от групата тука разбира от коли и го бъзика там, настрои обороти (вързахме с тел вътре нещо), акумулатора се позареди, сложихме масло, едно друго и сега върви. Кофти е, че много загрява и на дълъг път му се ебава майката, спираме по пътя, ужас. А да, и гори почти толкова масло, колкото и бензин. Иначе музиката няма грешка – CD и говорители Alpine, сносен звук, записахме си чалгийка.

Сега даже сам дойдох с колата до библиотеката да пиша мейли, и по пътя през целия град батко ви Светльо се реже на кошника (реве като Skid Loader, за справка – предния имейл), бях надул „Студентски Живот” на Орк. Кристали, карах бавно заради ограниченията, ръката през прозореца, лудница.

 

 

 

 край на писмо №2.

 

Продължението тук - Част 2
Category: От Улицата | Added by: momoneymain (04.07.2010) | Author: MixMan
Views: 10379 | Rating: 5.0/2 |
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]

Login form

Search

Site friends



    

Приятели:
IGB Advertising Ltd.

Statistics


Всички на линия: 1
Кибици: 1
Наши: 0