Monday, 23.10.2017, 6:52 PM
Welcome Guest | RSS

The Kakalashka!

Main | Registration | Login

Main » Articles » От Улицата

Парадоксът по болниците
Наскоро ми се наложи да ползвам услигите на една от софийските болници. Под ползвам услуги имам предвид, че в абсолютно всички болници се държат с тебе все едно ти правят някаква невероятна услуга, вместо да го примет това като дълг, който те сами са си отредили да изпълняват. През последния един месец ми е се наложи да обикалям доста лекари и болнци, който са доста различни, като местоположения и персонал. Никъде не те ебават за нищо. Само те размотават и те препращат от кабинет на кабинет.
След цялото това обикаляне и търсене на подходящите услуги се разбра най-накрая, че ще ме оперират в болница *** *******. ( Няма да споменавам болницата
от съображения за сигурност ) :)...


Така.... Ще започна направо от болницата, защото предишните преживявания не бяха чак толкова интересни.
Не отивам на работа на 1.12.2009, защото тогава се предполага, че трябва да вляза в болницата за да ме оперират.
Ставам рано сутринта към 6:30 и гледам да се подготвя максимално бързо за да тръгна към болницата.Пия кафе, пуша цигара, мия си зъбите, до тоалетната на бързо , абе стандартинете неща. Поръчвам си такси, за да стигна по-бързо и тръгвам.
В болницата съм в 8 часа и какво да видя, огромна опашка от хора , на която аз съм най-отзад (въпреки, че Доктора ми каза да бъда в 8 часа точно там, за да ме погледне първи).
Ок, викам си, сигурно като ме види, веднага ще ме прегледа. Да, ама не... Седя си аз накрая на опашката и вече идва моя ред.
Чукам на вратата след 2часа и нещо чакане и доктора ми отваря и започва следния разговор:
-Д-р: вие за какво сте?
-АЗ:Аз съм Ивайло Шиндаров, бях при вас на преглед миналата седмица и се чухме допълнително
да ме приемете днес в болницата.

-Д-р: Така ли. Казвай по бързо, че бързам за среща.

Photobucket
"А не бих искала да закъснея за моята... среща"
(Да - нарочно не смалихме снимката)


-АЗ: Ще ме приемете ли днес за изследвания.
–Д-р: Нека го отложим за утре. Ела в 8:30.
Тръгвам си от болницата побеснял. Бях бесен. Може ли да вися пред скапания кабинет на доктора около 2часа и половина и той няй накрая да ме отпрати за няма и 5 минути. Не стига, че бях висял там близо 3 часа за тоя дето духа и най накрая не знаех как да се прибера в къщи.
Как да се прибера. Толкова време не бях се качвал в автобус, че не знаех какво да направя. Питах разни хора от къде какво да си хвана за да стигна еди къде си.Седяха и ме гледаха като някой провинциалист дето туко-що е слезнал от влака на Централна гара.. Е как няма да ме
гледат. Седя аз със сак с размерите на 40-инчов телевизор на спирката на някакъв тролей в блозост до централна гара и не мога да говоря както трябва, защото ме болеше гърлото.
Хората си викаха- " ЕЕЕЕ още един селянин се е довлякъл от полето ".

2.12:2009 Пак ставам бля бля бля. ТАкси. Болницата.

Photobucket
Болницата.
Същата, в която са израстнали Какалашките.


8:30 съм там. Пак огромна опашка от хора. Тоя лекър пак ме кара да ставам рано и да кисна на гадните
диванчета в болницата. Към 10 часа той пак ме приема и ми задава стандартия въпрос: "ТИ ЗА КАКВО СИ?""Абе копеле нещастно ти не запомни ли за какво съм.... Виждали сме се с тебе поне 5 пъти и сме говорили по телефона около 10. Така ли и не запомни за какво съм." Това, разбира се не му ги казах, защото човека все пак ще държи скалпел, не искам да резне нещо което не трябва, защото е разстроен.Говорихме си с него около 5 мин. Стандартните неща: как е жената, как са децата, как е работата :D... Дава ми едно листченце и ме праща във 224 кабинет, където се чакашееееееее.Там си говорих с едни много приятни лекарки, който бяха така нагримирани, че лелките по автобусите с лилавите коси просто бледнееха пред тях.
ИИИИИ от там ме пратиха във 108, 313, 227 и 116 кабинет... Супер... ще се поразстъпча. Тези невертояни кабинети бяха на тотално противоположни посоки в скапаната болница.
Даже бяха и на различни етажи.. Асансьорите не бачкаха и с този 40 инчов телевизор на гърба, ми се разказа играта.
227 кабинет е кабинета, в който те завеждат в болницата, и в който сестрите те гледат, като човек втора ръка. Даже не те поглеждат в очите като ти говорят..Но историята не свършва до тук. Вече събрах цялта документация, която ми беше необходима за да влезна в болницата да ме клъцнат. Огромна пачка с документи. "Война и мир" няма толкова много хартия в него. И двата тома. Ако бях се запътил към някой пункт за отпадъци, щях да изкарам поне 20лв. И общо взето какво излиза. Аз съм куриер на документация между кабинетите. В повечето европейски държави, когато влезнеш в болница, те настаняват в дадена стая и хората идват при теб да ти направят изследванията. Като изключим скенер и някой други, защото ще бъде малко странно да гледаш някакви хора в престилки да разкарват по коридорите една огромна машина. Но най малкото ще те закарат в количка и няма да се налага да се разкарваш с телевизора на гърба, който са те накара ли да си вземеш от вкъщи. Поне един гардероб да бяха осигорили за да не се налага да ги мъкнеш навсякъде от страх някой да не ти гепи пижамата. Най-големият куриоз беше, като се прибрах в къщи си включвам телевизора на FOXLIFE и попаднах на сериала "Спешно отделение". Смърт, болни, майката си е****. Превклчвам на BTV и
гледам "Анатомията на Грей". Смърт, болни, майката си е****. После връщам на фокс и даваха "ХАУС" и след него веднага почна "Частна практика". Няма такъв ден просто.3.12.2009 Започва нов ден, нов късмет, нов ден за операция. Докторчето предишния ден ми беше казал, да не ям, да не пия. И аз така и направих. Само дето пиинах малко кафе сутринта, защото не мога да събудя. Отивам в болницата. Разбира се имаше чакане. Настаняват ме на едно легло и ми казаха да чакам. Идва докторчето и ми каза, че днес ще е ме оправи, ако ме разбирате какво имам в предвит :). Аз разбира се, съм прост и му казах, че съм пил кафе и той ми нареди да изчакаме няколко часа, за да мине действието на кафето и тогава ще ме оправи :). Чакам ли, чакам, чакам и към 14:30 вече имах отговор на моя въпрос. " Пребирай се във вас." Леле, побеснях. Цял ден вися там, гладен, жаден и най-накрая ми казаха да се пребирам в къщи и утре пак да ходя в 7:30. Толкова бях ядосан, че не разбрах как от болницата, за по малко от 15 минути бях стигнал до мола. Бях си пуснал на телефона леки салса ритми и просто вървях.

04.12.2009. Настъпва деня на операцията. Отивам в 7:30 с мисълта, че към 10:00 ще ме оперират и всичко ще приключи.
Да, ама не. Висях гладен, жаден и т.н. Чакам си аз да ме оперират. Става 11:00. Става 12:00. Става 13:00. Свава 14:00. Откачам. Свава 14:30 и една сестра се появява и ми казва да свалям всичко и да тръгна след нея. Ок. Дойде часа. Сядам аз на операционната маса чисто гол. Толкова бях претеснен и беше толкова студено в тая операционна, че погледнах на доло и не видях НИЩО. НИЩИЧКО. Къде подяволите изчезна. Какво се случва. Да не се разнали нещо, което не трябва. Един сравнително възрастен мъж ми казва да седна на масата, застанал с гръб към него. ЛЕЛЕ тоя човек като извади една спринцовка с игла горе долу около 15см направо ми причерня. Човека със спринцовката, като каза стой мирно, направо малкия шики тръгна да излиза отдзаде.

Photobucket
"Синко, обещавам ти - няма да усетиш ниииииищо. Муахахахахаха..."

Заби ми иглата в гръбнака и не мога да опиша за каква болка става на въпрос. искаше ми се да забият скалпела в главата ми за да спре болката в гърба ми. Казаха ми да легна по
корем, защото упойката всеки момента щяла да ме хване и ако падна нямало да могат да ми вдигнат. :) Големичък съм си, какво да направя. Проснах се аз по корем на масата и на едната ръка ми сложиха нещо на пръст, а на другата една сестра се опитваше да ми сложи абокат. Леле толкова не кадърна сестра не съм виждал през живота си. Не можа да ми намери вена сигурно около 15 минуни. Най-накрая почнах и аз да тървя и като нацелих една и показах къде да забива иглата. Вързаха ми краката, а ръцете им го поставиха на някакви странични стойки на масата, като приставките за ръкави на гладачните маси. Заврзаха и тях. Чуствах се като исус, но с лице към кръста. От упойката започна едно ужасно гадене и главоболие, заради което исках да ми забият още една игла в гръбнака за да си отклоня малко вниманието от болката в главата. Бях буден, не си усещах краката и не можех да ги движа. Операцията приключи след около 20 минути. Качиха ме на една носилка, разбира се гол за да видят хората, колко съм бил изплашен. Даже и аз не подозирах, че съм бил пък чак толкова изплашен. Изсипаха ме на леглото ми, благодарение на 10 човека персонал на болницата. Какво да направя, големичък съм си. Една сестра искаше да ми сложи катетър. Тврдо бях против. Преди
операцията, на съквартиранта ми така да се каже, му махаха неговия. Викаше на умряло. Казах, не, ви луди ли сте. Ще си пикая в леглото, ако се наложи. Не,не и не. Упойката ме опусна и първото нещо, за което се сетих беше, кафе и цигара. Веднага се изправих и отидох на терасата да запаля една блаженна цигара.
Има още, какво да се говори по темата, но мисля да го оставя за по-късно. Случиха се много простотии в тази болница, но нямаш избор. Оставяш се в ръцете на тези хора, молейки се да си свършат работата, както трябва.

Photobucket
Category: От Улицата | Added by: momoneymain (23.01.2010) | Author: Ивайло Шиндаров
Views: 2466 | Rating: 5.0/2 |
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]

Login form

Search

Site friends



    

Приятели:
IGB Advertising Ltd.

Statistics


Всички на линия: 1
Кибици: 1
Наши: 0