Thursday, 25.04.2024, 4:00 AM
Welcome Guest | RSS

The Kakalashka!

И онзи див копнеж по градския транспорт...

- С карта ли си бе, пич? - изкрещя от началото на тролея 150 килограмовата кондукторка, погазвайки всякакви етикети в общуването. - Не, с пари съм, драга. - отвърна MoMoneyMain от дъното на тролея. - Ех, майка му да е! - извайка се кондукторката и бавно започна да скъсява дистанцията... Из "Дневниците на Какалашката"** На всеки човек живеещ в по-голям град, рано или късно му се налага да използва градския транспорт. Хората, които никога не са се возили в тролей хем са изпуснали велики приключения, хем пък са благословени по един странен начин. Като казвам велики приключения, не преувеличавам нито за секунда. Тролеят е бекграунд за редица случки, които са крайъгълен камък в живота. Хора слагат началото на любовни връзки или пък слагат края на такива в тролея. Непознати стават първи приятели или добри приятели си отпират по един шамар в тролея. Жени зачеват в тролея... айде добре - това не е доказано още. Мисълта ми е, че возейки се в тролея можеш да станеш неволен свидетел на кулминацията на един куп житейски драми. Колоритът на града е седнал на всяка една седалка на машината и само чака да се качиш, за да му лъсне голия задник и да отвори душата си пред теб. Това последното го приемай както искаш - принципно е метафора, но доста ще възкликнат, че са го преживели буквално. Минута мълчание за тези жертви на градския. Каквото и да си говорим, не може без обществения транспорт. Необходимо зло е, така да се каже. Напоследък нещата се по-добре. Вкараха някои забрани и донякъде скопиха този същия колорит. Къде останаха времената, когато из тролея се носеха сладките музикални творения на позабравени величия като Шабан Шаулич, Цеца Величкович, Томи Чинчири? Защо отнеха едничката радост на ватмана? Аз ще кажа защо - защото колкото и да е важен ватмана, той винаги е стоял в сянката на кондуктора. Кондуктора! Ах, кондуктора - този главен герой във филма наречен "Тролей". Ако си над 100 кила, имаш слаба лична хигиена и просто си социопат - ти вече си с единия крак на служба в градския. Единствено в тролея може да видиш как 150 кила, намръщен, космат индивид от неопределен пол си проправя път през множество хора с грацията на сумист, изръмжавайки от време на време по едно "Извиняайти" (случвало ми се е да чувам и "Пардон", въпреки което кондуктора не започна да изглежда по-аристократично в очите на хората). Как ли завършват живота си тези хора? Може би до края на дните си те не успяват да подадат хартийка на някой, без да я закъсат по средата? Дали закъсват банкнотата, когато си купуват хляб, да речем? Тук историята мълчи... Но да се върнем на ватмана - този въртигевречковец (точно така - тази дума си я измислих съвсем сам), който върши мръсната работа. Предполагам, апогея на ватманското житие е онзи момент, в който щеките падат и той има право да излезе вън от кабината, да подиша чист въздух, да каже здравей на случаен гражданин. Звучи като особено темерутски начин на живот и е именно такъв. Точно такива хора са героите на съвременния град - скрити в тясната кабинка на тролея, стоящи в сянката на този лош душманин - кондуктора, понасяйки всяка гавра на хората, които вози, от една страна и хората, които свива на пътя, от друга, без да възроптае. Хвала на такъви граждани... Самите машини също са прът в колелото на прогреса. Или поне старите тролеи. Колко е мило, когато шофьорчето набие спирачки изведнъж и тролея закове на място. Става ми едно топло на душата, като се сетя колко пъти съм сядал като непослушна рожба в скута на някоя леля или съм стоварвал всичките си килограми с отскок върху крака на някоя баба, при поредното, внезапно спиране сварило ме неподготвен. Предполагам, че чувството, което изпитваш, когато видиш как ръката ти се разминава с тръбата, за която трябва да се хванеш в мига на тотална липса на равновесие и осъзнаването, че 50 килограмовата бабичка зад теб едва ли ще спре свободния полет на 80 килограмовото ти тяло към дъното на тролея, е безценна крачка към доизграждането на един по-силен характер. Ами така де, което не те убива те прави по-силен. Ницше явно не се е возил в тролей. Специално за такива ситуации, в новите тролеи бяха сложение едни каишки по тръбите. При неправилно използване на тези каишки и рязко набиване на кучките от страна на ватмана, съвсем спокойно може да усучеш китка, извадиш рамо. И с новите и старите тролеи нещата си остават един "Survivor" в градски условия. Както съм казвал - това е едно win - win situation. За заключение пак ще кажа - ако не си изпадал в словесна престрелка с кондуктор, не си вдигал мрежичка чушки/детска количка за да помогнеш на бабата/майката да се качи, не си срещал тъжния поглед на стара жена пред чието лице е затръшнал врати така нужния и тролей или никога не си се чудил, дали в средата на наблъсканата машина няма някой човечец борещ се за животоспасяващата глътка въздух - отдели един ден и се повози на обществения транспорт. Виж дали бъбреците ти ще издържат! I dare You!
Category: За живота от нещата \| Added by: momoneymain (06.11.2008) \| Author: MoMoneyMain
Views: 1695 \| Comments: 2 \| Rating: 5.0/7 \|

Total comments: 2

Comments display order:

06.12.2008

2. Sis (SIS)

[Попълнение]

Egati gotinata tema i razmishleniata po neia biggrin

Cheteiki ia, ne se smeh edinstveno na tragiomichniat stil na opisane na edna jiteiska istina, ami dori si spomnih sluchki, prejiviani ot lichnata mi osoba ot vreme ono smile

No sushto taka si spomnih i zashto si kupih edna karuchka da se zakarvam dupeto na rabota i da si go pribiram ot tam. Ta shte spodelia samo tova za sega - znachi ot reis 309 liulin 1 do stambolijski /tova v Sofia/, triabashe da se kacha na trolei nomer 5 mislia che beshe, za 3 spirki, prosto da mine edin most tam i edno krugovo na ruski pametnik. Ta tova go praveh vseki dn ot kakto se biah premestila da jivia s edno gadje v negovata panelka v liulin. E....entusiazmut mi mina dosta burzo, zashtoto oluchih klaustrofobia i sled niakolko pripadania oshte na purvite dve tri minuti v troleia, stigaiki kato partsal v ofisa ili v Pirogov s lineika /to pirogov -bolnitsata/beshe na edin .... razstoianie ot ofisa mi/ ta si vzeh otpuska po bolest edna sedmitsa dokato si kupia vozilo i preodoleia straxa da minavam po krugovoto, kadeto vse si misleh che e vratata kum otvudnia jivot. wacko

Ne znam taka li e sega, ima li trolei i kak e putnata mreja v nashata rodna BG, no ot togava ne se kachvam v avtobus, tramvai, trolei ili kakvoto i da bilo obshto ptevozno sredstvo osven samolet i korab, zashtoto niamam krila nito perka na .... angry wacko