Sunday, 28.04.2024, 5:55 PM
Welcome Guest | RSS

The Kakalashka!

Main | Registration | Login

Main » Articles » За живота от нещата

По света и зад нас
07.09.2008г
Неделя
Из Дневника На Mo Money:

Нанесохме се. Поради големината на населеното място, за никой не беше чудно, че няма хотел. За щастие всички са гостоприемни тук и едно семейство прие да ни настани в собствения си дом. Benkoka е въодушевен. Цял ден е нахилен и поздравява хората из улицата. Не го разбирам това момче. Преди малко се опита да издои една крава. Чужда. Ей тъй на харабията!!! Едвам го спасихме от съкрушаващи удари с гега...гега-удари...gega-strikes. Стана ми смешно...

07.09.2008г
Неделя
Из дневника На Benkoka:

Тук е много хубаво. Напомня ми за родното ми място - парите още са с многото нули, радиоточката е основно забавление, дистанционното управление е машина от бъдещето...обичам това място. Верно, имаше инциденти с крави...

07.09.2008г
Неделя
Из Дневника На BachoIvo:

Стигнахме в къщата, в която ще спим. Пътувахме 10 минути из някаква гора. И да съм имал претенции някога - вече няма значение. Толкова сме далече от цивилизацията, че връщането изглежда си е чисто самоубийство. Всички са някви посърнали такива. Само Benkoka се нахилил...
...къщичката не е лоша. Стопаните са горе-долу пичове. Обща възраст 160 години. Забелязах странно нещо, като дойдохме. Имат си и синче стопаните. Изглежда ми най-много на 8 годинки. Странно. Късна бременност, предполагам...
...малкия май е бавноразвиващ. Поне така си мисля. От устата му тече лига...все едно е Немска Овчарка. И гледа с един такъв поглед - идиотски. Чак ми става гадно като го гледам. Дано Mo Money не разбере, че малкия е бавен. Адски е нетактичен в такива случаи. Веднъж видя едно джудже, подгони го и докато го гонеше се смееше и му крещеше "Къде ти е торбата със златото? Къде? Къде?". Не съм виждал по-тъжно джудже през живота си...

07.09.2008г
Неделя
Из Дневника На Kepov:

Малка къща на края на света, пълна липса на електричество, 7 коча в една стая, външна тоалетна, лятна баня, древни хазяи...започвам да си мисля, че някой на небето ми има зъб. А! И детенцето им е ненормално. Едно се пени такова...и гледа тъпо...дано Mo Money да не разбере.
...поне тук няма интернет и няма да се налага да пишем за сайта.

07.09.2008г
Неделя
Из Дневника На Kestena_rs:

Гадничко е тука. Стаите са мръсни такива. Поне Benkoka е щастлив. Тук има един малък палавник - рожбата на стопаните. Мноо готино пишлеме. Играем си, като няма работа. Цял ден му хвърлям пръчка, а то бяга и ми я носи в уста. Сладуран. Напомня ми на мен, като бях малък...

07.09.2008г
Неделя
Из Дневника На Mo Money:

Детенцето на хазяите и kestena се сдушиха нещо. Цял ден си играха с няква пръчка и си говорят даже на собствен език, включващ множество гърлени звуци, придружени от обилно отделяне на слюнка и сополи. Гадно...
Решихме тази вечер да излезем да пием по бира. Вървяхме 3 километра до центъра на селото. Там не се оказа трудно да си изберем място за напиване, тъй като изборът ни беше ограничен до едно единствено такова - гостилница "Шублера".
Вътре имаше около 30ина човека, които ни изгледаха доста кофти на влизане. Нормално. Не ни познават...
...поръчахме си и седнахме да пием. Докато Kepov разпалено обясняваше разликите между Българския и Аржентинския пенсионен фонд, без да иска закачи сервитиорката и тя си събори поръчката. Докато кажа "Леблебле" и бяхме заобиколени от цялото заведение. 30ина яки селскостопански работника ни гледаха на кръв и урина. Стори ми се, че видях единия да държи мотика...
Успяхме да избягаме. Не съм си и помислял, че човек с килограмите на Kepov може да бяга толкова бързо. Като стигнахме на половината път се спряхме. Никой не ни гонеше вече. Забелязах, че сме само 6. Didko-banditko го нямаше. Предположих, че се е прибрал по-рано. Няма за какво да се притенсявам...

07.09.2008г
Неделя
Из Дневника На Didko-banditko:

Ходихме на заведение. Беше много яко. След първата бира отидох до тоалетната. Бая търсих къде да си измия ръцете. Накрая просто не ги измих. Кво пък. Когато излязох от тоалетната в бара бяха останали само 15ина човека. Мойте ги нямаше. Взех да се притеснявам. Наобградиха ме. Единия носеше мотика. Не забелязах бостан по пътя на идване. Някой викна нещо и след това пред очите ми падна черна пелена...
...събудих се пред заведението - чисто гол. Тръгнах си.
...никога няма да им го простя на другите това нещо.

Край на Ден 1

                                           То Бе Цонтинуед... :D

Category: За живота от нещата | Added by: momoneymain (17.09.2008) | Author: MoMoneyMain
Views: 967 | Rating: 5.0/5 |
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]

Login form

Search

Site friends



    

Приятели:
IGB Advertising Ltd.

Statistics


Всички на линия: 1
Кибици: 1
Наши: 0