| Main » Articles » За живота от нещата |
Поезията - The Bulgarian Thing
| През последните няколко дена се позанимавах с популяризирането на сайта. Една част от тази операция изискваше да се регистрирам в куп сайтове, където да вмъквам линк за насам. Сега да попитам - къде има хора, които биха имали интерес към уеб отрочето ми? Естествено в сайтовете за запознанства. Може би и в порно сайтовете, но там все още е terra incognita за такива като мен :). Та в тези сайтове, за запознанствата demeque, ми се отдаде възможност да разгледам и други хора, които са постнали блогове. Голямо впечатление ми направи тенденцията сред момичетата да пишат стихове. Почти всяко 2ро българско маце има в личния си блог думи римувани едно към гьотере. Няма нищо лошо в това - трябва да се развива някаква епистоларна култура все пак. А после - българите били необразовани. Ние сме общество на поети, драги ми чужденци! Общество на мъртвите поети сме дори. Само Робин Уилямс ни липсва. Но както и да е. Изтрещял от всичкото това римуване, реших и аз да се пробвам да надраскам някой стих. На следващите редове ще поместя част от стихосбирката ми озаглавена - "Винтоверт и балервачка" (няма нищо общо с "Пряпорец и гусла" на Вазов). Надявам се да ви хареса - може и да я издам на хартия. Тоалетна хартия. Зимният ветрец лятото отвя, стоя в студа, а срещу мене Тя. Чак от другата страна на тротоара седи си Тя - мойта мила Мара. Тръгнах улицата да пресичам, студено и е, ще побързам - ще потичам. Ах, къде си миг прекрасен, в който ще я стигна? Такава като Мара, на пиедестал ще вдигна! В този ред на мисли аз не забелязах, как на черен Голф коварно пътя срязах! Удар челен, кратък полет и пикиране, черна пелена и мисъл за умиране! Събудих се на 4 метра от колата. Главата ми добре е, счупени са ми краката. Зарад Мара ще лежа във Пирогов, ново двайсе, бах аз таз любов! Фау Ве на челото си аз получих - да се оглеждам първом се научих! ... Лято, тиферич, слънце, маса, Мара, бахур, бира - каса. Куче лае, свирят се кичеци, Мара се усуква - мята ми гибеци! Щракам с пръсти, тропам с крак, отварям бира с остър прибор пак. Гол до кръста аз припявам си Ерджан, пека кюфтета на нагорещен капак от стар Мерджан. Мара в килата е ударила стоте - тежка е за кючекчийка, забранил съм и мезе - ръба печена филийка. Мурджо се е озлобил - на кебабче му мирише, скъса ли синджира лошо ни се пише! Паля си цигара и я тикам там дет беше ми зъба, изсеквам се и плюя, шляпам Мара за гъза. Скарвам се на Мурджо, псувам - клекне то горкото, нахилен с ключовете от кола си бъркам във ухото. Инак слушам хаус и нося очила кат на пилот, в града съм гражданин, на село съм си идиот! ... Сто и петдесет кила са тежко тегло, но за снагата на Мара са просто начало добро. Мара за храната е вредител, от борбата с анорексията - победител. Инак в чата е петдесет кила, със пиърсинг на пъпа, йощ руса, синеока, цитира чалга - дан излезе тъпа. Чужди снимки от гуглето изравя, за порно-балерина с тях се представя. Ръга Зрънчо във устата, чати и завърта ти главата. Чатите си вечер първа, втора. Ти си мислиш - красавица, а всъщност - крайцера Аврора. Прави се на заета, праща сал усмивки. Всъщност толкоз знае - мозъка и няма свивки. Искаш среща - тя ти се навива, пристига тя навреме и стомаха ти се свива. Къде останаха тез 90-60-90? Кви са тез 150 на 150? | |
| Category: За живота от нещата | Added by: momoneymain (21.11.2008) | Author: MoMoneyMain | |
| Views: 1847 | Comments: 9 | Rating: 4.9/13 | |
| Total comments: 9 | ||||||||||
| ||||||||||
хехе страшен поет си - голям смях падна 
Catalog categories
| Интервюта [6] |
| За живота от нещата [53] |
| Имало едно време... [7] |
| School [2] |
| Raw Cuts (Shorts) [2] |
| 5те [6] |
| От Улицата [3] |
Search
Site friends
Statistics
Всички на линия: 1
Кибици: 1
Наши: 0
