Седя си и гледам какво ново има из обширната длъж на Интернет. Навън е ужас - горещо. Времето все едно е спряло. Нямам новина за седмицата, а наближава време за пост. Когато няма надежда, може да ти помогне само родата, драги зрители. Баща ми, като че прочел мислите ми, влетя в стаята нахилен и ми подаде бележка, подхвърли, че сам е измислил написаното и излезе. Първо искам да поясня, че нямаме асансьор от една седмица вече. Та, бележката гласеше следното:
Когато се върна от работа,
изкачвам 6 етажа, дъхът ми спира.
Отварям хладилника, еба си мамата,
няма грам студена бира
Шах, драги зрители, шах... Първо, няма думи, които да опишат какво е чувството да получиш стихотворение от баща си, който не е поет по професия, ей така както си седиш по фланелка в стаята. Второ, нямам си и идея, кое може да накара човек като него, трудещ се в строителния сектор, да пише поезия. И то с кръстосана рима. Ежедневното напрежение явно избива по много начини. Развеселих се, че неговият начин са римите. Все пак е за предпочитане пред чистата агресия, която повечето хора използват за изпускане на парата. Посмяхме се по семейно. Отивам да пия една студена бира...
